четвъртък, 31 май 2012 г.

Абитуриенти, които не помнят робството

Мартин КАРБОВСКИ
Не вярвах, че ще го доживея. Децата, родени през 1989 г., днес напускат училище. Късметлии – пропуснаха социализма, караха детството си в прехода, а ще карат живота си в Евросъюза. Безспорно – живяха и ще живеят в интересни времена.Тези, които не помнят робството, са щастливци. Никога няма да разберат какво е това политически виц, милиционер, ЦК на БКП, „Кореком“ или кубински зелени портокали от показния магазин. Няма да знаят каква ценност и западно влияние беше дъвката „Би-бип“ с картинка и дънките, които днес са турски, а преди бяха западни. Щастливи хора, на които не можеш да обясниш, че преди 18 години, ако някой напсуваше държавния глава, директно отиваше в лудница, а ако имаше късмет и връзки – в затвора. Затова пък не им завиждам за мутрите, чалгата и днешното образование. Малко им завиждам заради разюздания секс от 13 години нагоре (и надолу!), заради свободата и заради лукса, който някои от тях демонстрират. Не им завиждам въобще заради натрапчивия хомосексуализъм и вещомания, повсеместното порно и „чалга лайф до смърт“ (цитат от тяхното говорене).

За Тодор Живков те казват: „…знам за него тези неща… идеологията му… И знам, че като бях малка, беше жив… Бил е политик… тогава държавата е била по-добре… така казват хората…“.Тези, които не помнят робството, са първите свестни хора в тази страна. Ако погледнем назад в историята, такива са били само родените след 1878 г., които до началото на великия ХХ век са били първите свободни и непомнещи робството българи. След тях всъщност първото поколение ученици, родено покрай началото на века, вместо абитуриентски бал са имали участие в Първата световна война през 1913 г. Следващите, родените в края на Първата световна, пък, веднага са станали ремсисти към 1938 г. След това диктатурата на пролетариата през 1956 г. започва така, сякаш никога е нямало да свърши. И робите наистина вярваха, че тя няма да свърши. Така на всеки 18-20 години – или робство, или война, или диктат. Тези, които днес не помнят нито едно робство – не ги познавам добре – но те имат шанс да са първите, които да изживеят живота си без война, без робство и без диктат. Имат и проклятието да се превърнат в служещи на един-единствен Господ, нещо като Исус Консуматорът.
Тези, които не помнят робството, са най-ценните в момента в републиката. Не просто защото „те са бъдещето“ (цитат от 150-годишната политическа наша реторика). А защото просто не помнят робството. Докато другите се опитваме да забравим, тези просто не помнят.


Ако знаеха какво предимство е това, щяха да са още по-щастливи от свободата си.

standartnews 

Няма коментари:

Публикуване на коментар