четвъртък, 31 май 2012 г.

SE Xperia Neo - These apps can be removed without ill effects

AccessoryKeyDispatcher.apk --- event listener (unsure of trigger, hardware and handsfree keys work without it.)
Calculator.apk --- default calculator
CdfInfoAccessor.apk --- Software Component Descriptions
chinesetextinput.apk --- chinese keyboard
com.sonyericsson.androidapp.foursquare_ext_ts3.apk --- Timescape Foursquare Extension
com.sonyericsson.androidapp.timescapefeedsplugin.a pk --- Timescape Feeds
com.whatsapp.apk --- Whatsapp
*CoreNotificationPublisher.apk --- Lock Screen Notifications
CrashSMS.apk --- Diagnostics Tool (debug helper)
datatrafficswitch.apk --- mobile data on/off widget
DigitalClockWidget.apk --- clock widget
DownloadProviderUi.apk --- default browser downloads folder
EventStream.apk --- Timescape
EventStreamPluginCallLog.apk --- Timescape Call Log Extension
EventStreamPluginFacebook.apk --- Timescape Facebook Extension
EventStreamPluginTelephony.apk --- Timescape Telephony extension
EventStreamPluginTwitter.apk --- Timescape Twitter extension
facebook.apk --- Facebook
*FBCalendarSync.apk --- Sony Ericsson Facebook Integration Calendar Sync *FBMediaDiscovery.apk --- Sony Ericsson Facebook Integration Media Discovery *FBMusicLike.apk --- Sony Ericsson Facebook Integration Music Like *FBNotificationPublisher.apk --- Sony Ericsson Facebook Integration Facebook Notifications *FBSetupwizard.apk --- Sony Ericsson Facebook Integration Setup Wizard (not needed to setup or for FB Integration to work)
GenieWidget.apk --- News and Weather
Gmail.apk --- Gmail app
GoogleFeedback.apk --- Market Feedback Agent (forceclose reporting for apps installed from Market)
GooglePartnerSetup.apk --- Google Partner Setup (no longer needed after setting up Gmail)
GoogleQuickSearchBox.apk --- google quick search box
HTMLViewer.apk --- HTML viewer (view HTML files directly from file manager)
IddAgent.apk --- Anonymous Usage Stats
JapaneseIME.apk --- japanese keyboard
LearningClient.apk --- learns user typed words for default keyboard
letsgolf_A_353.apk --- Let's Golf game
LiveWallpapers.apk --- Live wallpapers pack
LivewareManager.apk --- Liveware Manager
MagicSmokeWallpapers.apk --- Live wallpaper
MediaWidget.apk --- Media shortcuts widget
MediaUploader.apk --- My Uploads for Youtube uploading (not needed if just watch Youtube)
MusicWidget.apk --- default Music player widget
*NotificationProvider.apk --- Lock Screeen Notifications Storage
officesuite.apk --- Office Suite
OmaDatasyncService.apk --- Sony Ericsson Sync
PhotoWidget.apk --- Picture Frame widget
*playnowclientarvato.apk --- Playnow Store (replaces the 2 APKs in the list directly below)
playnowappinstaller.apk --- Playnow updater
playnowclient.apk --- Playnow
POBoxSknPink.apk --- japanese keyboard skin
POBoxSknWood.apk --- japanese keyboard skin
Protips.apk --- Pro Tips widget
qcsemcservice.apk --- RIL extension for default browser
Radio.apk --- FM radio
retaildemo.apk --- retail demo
SecureClockJava.apk --- web clock service (some DRM or Secure services may use this, restore if you need it.)
SemcCrashMonitor.apk --- debugger
SemcDlna.apk --- media server
*SEMCFacebookService.apk --- Sony Ericsson Facebook Integration Service
SEMCSetupWizard.apk --- setup wizard
SemcVideoEdit.apk --- video editor
SoundRecorder.apk --- sound recorder
StatusSwitch.apk --- Status switch widget
Stk.apk --- Sim Tool Kit
Street.apk --- Google Street view
SyncWizard.apk --- Sony Ericsson Sync Account
timescapelegacywrapper.apk --- Timescape plugin
TimescapeSpline.apk --- Timescape widget spline
TimescapeWidget.apk --- Timescape widget
touchnote.apk --- Touch notes postcard
trackid.apk --- TrackID
*UnsupportedHeadsetNotification.apk --- Possibly a notification when pairing with unsupported bluetooth headsets
usersupport.apk --- Support
VisualizationWallpapers.apk --- Live wallpaper
WallpaperPicker.apk --- Sony Ericsson Wallpapers
widgetdigitalclock.apk --- clock widget
widgetonoff.apk --- widget on/off toggles
YouTube.apk --- YouTube

SE Experia Neo - отключване на екрана само с хардуерните бутони

Отидете с root explorer в data/local, създайте нов файл и го именувайте enable_menu_key дайте му права rw-r--r--
Вече може да оключвате екрана с бутоните Home-Menu, не е нужен рестарт на телефона.
Може да се отключва и по стария начин.


източник: http://www.androidbg.com

Абитуриенти, които не помнят робството

Мартин КАРБОВСКИ
Не вярвах, че ще го доживея. Децата, родени през 1989 г., днес напускат училище. Късметлии – пропуснаха социализма, караха детството си в прехода, а ще карат живота си в Евросъюза. Безспорно – живяха и ще живеят в интересни времена.Тези, които не помнят робството, са щастливци. Никога няма да разберат какво е това политически виц, милиционер, ЦК на БКП, „Кореком“ или кубински зелени портокали от показния магазин. Няма да знаят каква ценност и западно влияние беше дъвката „Би-бип“ с картинка и дънките, които днес са турски, а преди бяха западни. Щастливи хора, на които не можеш да обясниш, че преди 18 години, ако някой напсуваше държавния глава, директно отиваше в лудница, а ако имаше късмет и връзки – в затвора. Затова пък не им завиждам за мутрите, чалгата и днешното образование. Малко им завиждам заради разюздания секс от 13 години нагоре (и надолу!), заради свободата и заради лукса, който някои от тях демонстрират. Не им завиждам въобще заради натрапчивия хомосексуализъм и вещомания, повсеместното порно и „чалга лайф до смърт“ (цитат от тяхното говорене).

За Тодор Живков те казват: „…знам за него тези неща… идеологията му… И знам, че като бях малка, беше жив… Бил е политик… тогава държавата е била по-добре… така казват хората…“.Тези, които не помнят робството, са първите свестни хора в тази страна. Ако погледнем назад в историята, такива са били само родените след 1878 г., които до началото на великия ХХ век са били първите свободни и непомнещи робството българи. След тях всъщност първото поколение ученици, родено покрай началото на века, вместо абитуриентски бал са имали участие в Първата световна война през 1913 г. Следващите, родените в края на Първата световна, пък, веднага са станали ремсисти към 1938 г. След това диктатурата на пролетариата през 1956 г. започва така, сякаш никога е нямало да свърши. И робите наистина вярваха, че тя няма да свърши. Така на всеки 18-20 години – или робство, или война, или диктат. Тези, които днес не помнят нито едно робство – не ги познавам добре – но те имат шанс да са първите, които да изживеят живота си без война, без робство и без диктат. Имат и проклятието да се превърнат в служещи на един-единствен Господ, нещо като Исус Консуматорът.
Тези, които не помнят робството, са най-ценните в момента в републиката. Не просто защото „те са бъдещето“ (цитат от 150-годишната политическа наша реторика). А защото просто не помнят робството. Докато другите се опитваме да забравим, тези просто не помнят.


Ако знаеха какво предимство е това, щяха да са още по-щастливи от свободата си.

standartnews 

сряда, 30 май 2012 г.

30 Май - Св. Емилия

На този ден имен ден празнуват: Емил, Емили, Емилия, Емилиан, Емилианa


Произход на празника:
Чества се денят на Св. Емилия.
Тя е известна като благочестивата майка на св. Василий Велики и е една от първите, които освобождават своите роби и раздават имуществото си. Основава първия девически манастир и проповядва братство и равенство.
Значение на имената:
Емил, Емили - от староеврейски се превежда като "непорочен" и няма нищо общо с името емилиян, което е с латински корен и означава "съперник".
Емилия, Емилиян - от лат. съперник

понеделник, 21 май 2012 г.

21 май - Свети равноапостолни КОНСТАНТИН и ЕЛЕНА

Имен ден празнуват: Константин, Костадин, Константина, Костадинa, Динko, Динка, Елена, Елеонора, Ели, Елица, Еленko


Православната църкав чества Свети Свети Константин и Елена - Църковният празник е в чест на император Константин и неговата майка Елена. През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Свикал Първия вселенски събор в 325 година против ереста на Арий. Починал в 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград. Майка му - царица Елена, отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци. Според народните вярвания, на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. 


-----


Това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони, но почти само като атрактивно представление. 
  Празникът започва няколко дни преди денят на св. Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото. 
  На мегдана предварително е приготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. 
  Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена. 
  В жаравата влизат боси нестинарите; това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят, и най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. 
  След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан. 
В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село (махала), а именниците посрещат гости.    Езическата обредност на празника "приема" календарното си адаптиране към деня на св. Константин и Елена
  Вероятните й древни корени са в култовете към огъня (и слънцето) и в античните мистерии - древногръцките (за спечелване на земеделски блага), но и в християнските първоначални обреди (за възраждане чрез носене на запалени свещи в процесия). 
  Празникът на 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, следователно в аграрен план именно това е времето, през което магически трябва да се осигури бъдещо плодородие и здраве. Обредните практики, насочвани всякога към божествата на огъня и слънцето, сега "минават" под патронажа на св. Константин и Елена: посещение на църквата (запалване на свещи); почистване на свещените извори (и пиене на вода от тях, т.е. ритуално очистване); обредно хоро начело с иконите; играта в огъня (чрез която се "проверява" благоволението на светеца); курбанът-жертва. 
  Нестинарите (от гр. език "естия" - огнище) са посредници, медиатори между висшето и низшето, между небето и земята, с чиято помощ се увеличава магическата мощ на социума. Самата етимология на думата подсказва връзката на нестинарите като сакрални лица с древните божества на домашното огнище и огъня-закрилник. Те осъществяват и връзка с отвъдното, с мъртвите, с чиято помощ и предсказания ще осигурят успеха в новия аграрен цикъл. Така нестинарите продължават традициите на първожреците в древните мистерии; независимо че в по-късни времена "прихващането", трансът се схваща като "изпълване от духа на християнския светец". 
  Задължителното жертвоприношение и обредното раздаване на курбана, общата трапеза и връзването на люлки от момците и момите също свързват празника с идеята за преходност. А това  е период, в който силите на хтоноса се активизират. Значителна част от обредно-магическите практики е насочена към омилостивяване на злото и осигуряване на покровителството на свръхестествените сили. 



Царуването на император Константин е едно от най-важните в историята, понеже при него християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в обширната му империя. Три столетия продължили жестоките гонения без да попречат на разпространението на словото Божие. В началото на ІV в.сл.Хр. двамата императори Диоклетиан и Максимиан, за да изкоренят християнството, което те смятали за опасно за своята държава, издали указ, с който се заповядвало да се разрушават навсякъде християнските храмове, християните да бъдат лишавани от граждански права, да бъдат предавани на мъчения, робство, заточения и смърт.
   Това гонение било от най-продължителните - цели десет години във всички области на Римската империя продължавали жестокостите над християните. Единствено в Галия (Франция), управляващият я цезар Констанций Хлор, се стараел да смегчи императорските заповеди, а по-късно, когато сам станал император, прекратил гоненията в своите области. Той бил миролюбив и великодушен човек и уважавал християните за техните добродетели.
   Константин бил най-големият син на Констанций Хлор, роден от първата му жена Елена, която нямала знатен произход, но била умна и красива. Той бил красив, храбър и добродетелен мъж, любим на народа и войската. Когато Констанций умрял в Британия като император на Западната римска империя, Константин бил веднага провъзгласен за император вместо баща си. Това станало през 306 г. Тогава той бил на 34 години. Управлявал поданиците си с любов, великодушие и мъдрост. Не преследвал християните и областите му се радвали на мир и благоденствие. Останалите части на империята обаче страдали от жестоки владетели. В Италия управлявал Максентий - зъл и користолюбив цезар. Римляните не могли да търпят повече игото му и през 312 г. се обърнали с призив към Константин да ги избави от угнетителя и да ги приеме под своя власт.
   Константин събрал войска и отишъл в Италия. Максентий приготвил срещу него огромни сили, но Господ помогнал на Константин. Когато приближавал Рим, изведнъж по пладне ясно видял на небето сияещ кръст от звезди с надпис: "In hos vinces!" - "С този ще победиш!". Всички били обзети от страх, сметнали знака за лоша поличба, защото римляните употребявали кръста като най-безчестното оръдие за смъртно наказание. Същата нощ на Константин се явил сам Христос и му заповядал да направи знаме, което да прилича на кръст, да изобрази кръстове на оръжията, шлемовете и щитовете на войниците. Константин изпълнил заповяданото. Под спасителния знак на кръста той победил Максентий, който искал да се спаси чрез бягство, но паднал в река Тибър и се удавил. Римляните провъзгласили Константин за император и на триумфалните врата, които били построени в чест на неговата победа, той заповядал да напишат, че победата е удържал с Божията помощ. По-късно на един от площадите издигнали статуя на Константин с дълго копие в ръка, което накрая завършва с кръст и отдолу има надпис: "Чрез този спасителен знак аз спасих града от игото на тиранина."
   Това събитие още повече засилило доброто разположение на Константин към християните. Заедно с Ликиний, император на източната част на държавата, той издал няколко указа за християните, с които им разрешил да строят храмове. По-късно в 324 г. Константин победил Ликиний и станал пълновластен император на цялата Римска империя. Оттогава християните започнали да се ползват от неговото постоянно покровителство.
   Не се знае достоверно кога и къде Константин е приел светото кръщение. Едно предание разказва, че това е станало в Рим скоро след победата над Максентий, след като заболял тежко.
   Много по-достоверно е преданието, че това е станало в предградието Никодимия малко преди смъртта си, макар че изповядвал християнската вяра много по-рано. В старо време отлагали кръщението и се готвели за това тайнство чрез дълго изпитание.
   Скоро след победата над Ликиний Константин пожелал да си построи нова столица. Понравило му се местоположението на Византион - неголям град близо до Босфора и Черно море. Той решил да основе столицата си тук и след няколко години на мястото на малкия Византион се издигнал голям великолепен град, който бил наречен "Нови Рим", "Цариград" или "Константинопол". Този град станал първата християнска столица. Във всички други градове имало идолски храмове, но не и в Константинопол, а многобройните великолепни християнски църкви свидетелствали за господстващата вяра.
   През царуването на Константин се появила ерес - арианството. Тя дълго време смущавала Църквата. В същото време възникнали и други въпроси, свързани с църковното устройство. За да бъдат разрешени спорните въпроси, Константин свикал Вселенски събор на епископите от Запад и Изток. И през 325 г. в град Никея се събрал Първият вселенски събор, на който присъствали 318 епископи. Съборът започнал с встъпителна реч на Константин, който призовал към мир и съгласие, и продължил около два месеца, осъдил ереста на Арий, решил спорните въпроси и съставил "Символа на вярата",  който по-късно бил допълнен на Втория вселенски събор (381г.), и чрез който и днес всички християни изповядват вярата си.
      Константин започнал да строи храмове в Йерусалим. Дотогава градът бил под властта на езичниците в запустение и презрение. Той дори бил изгубил името си и се наричал по заповед на император Адриан "Елиа Капитолина". На хълма, където била гробницата на Христос той издигнал Форум и Капитолия, място за поклонение на триадата Юпитер, Юнона и Венера. За щастие, при издигането на Капитолийския храм Адриан не изравнил със земята хълма с гробниците, а само засипал ямите и насипал огромно количество пръст. Именно този земен насип спасил гробниците от разрушение.
   Почитайки дълбоко Кръста Господен, Константин копнеел да намери кръста, на който бил разпнат Христос. За тази цел през 325 г. той изпратил своята майка царица Елена, която много по-рано била приела християнската вяра, в Йерусалим. Дал й големи пълномощия  и материални средства. Там заедно с йерусалимския патриарх Макарий тя започнала разкопки. Под Капитолия била открита недокосната от времето гробницата на Христос, а малко по-далеч - в ямата кръстовете на двамата разбойника и животворния Кръст Господен. Константин заповядал на това място да се издигне базилика "Гроб Господен" , започната през 326 г. и завършена през 335 г. Храмът бил разрушен от персите през 614 г., отново издигнат и отново разрушен до основи през 1009 г. По-късно възстановеният от Константин Мономах храм бил доукрасен от кръстоносците  и отново изгорял при силен пожар през 1808 г. По-късно зданието е възстановено от гръцката православна църква. Днес храмът "Гроб Господен", наричан от всички поклонници Божи гроб, е във владението на 6 религиозни общности - католическа,  православна, арменска и още коптска, сирийска и абисинска. 



http://margaritta.dir.bg


четвъртък, 17 май 2012 г.

Olympiacos-Panathinaikos --> Greek final cancelled after attack on Panathinaikos bus

The first game of the Olympiacos-Panathinaikos Greek A1 finals got cancelled after Panathinaikos bus was attacked on its way to SEF arena.

Panathinaikos bus got attacked with stones near the SEF arena, presumably by Olympiacos fans.

The bus sustained some damages, but the worst thing was the broken glass which injured Stratos Perperoglou and Steven Smith, who were taken to the hospital.

Panathinaikos eventually arrived to SEF, but missing two of their players who are expected to be there soon. However sources from within the Greek League say that a final decision to postpone the game has been taken with the approval of state ministries and the police.

The General Secretary of Sports Ministry of Greece will announce new safety measures tomorrow to be enforced during the A1 finals, possibly allowing only minors to attend the games.



събота, 12 май 2012 г.

Спасовден

Именници: Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир


Народното название на християнския празник Възнесение Господне. Чества се 40 дни след Великден и винаги в четвъртък – последния, седми Велики четвъртък.
В народния календар Спасовден се свързва до голяма степен с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от първия Велики чевтъртък.  Това определя спазването на Спасовската или Черешовата задушница. В събота след празника жените отиват на гробища. Тук те извършват същите действия, както и на останалите задушници. На места в Североизточна България палят огньове по гробовете или ги заливат с вода – практика, която верятно има връзка с магическите действия за измолване на дъжд.
На Спасовден почти навсякъде се прави голямо хоро. Повсеместно е вярването, че на този ден идват русалиите. Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява лековитото цвете росен. Затова болни хора преспиват на росенова поляна, като до главата си слагат зелена глинена паница, вино и пита. Ако на сутринта в паницата с вода има цветче от храста, се вярва, че ще настъпи оздравяване. Сухата шумка или пръст вещаят болест и смърт. Виното и погачата се оставят на поляната, а от водата се пие до 40 дена.
В християнството, според Новия завет, след своето възкръсване Исус остава на земята да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, движейки се сред тях като богочовек. На 40-тия ден в обкръжението на своите последователи, в подножието на Елеонската планина, той се въздига в небесата. В православната църква на този ден се празнува възнесение Господне, а се нарича Спасовден, защото с факта на Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.
Източник: Календарни празници и обичаи на българите



Спасовден се отбелязва и като празник на шофьорите.

От 1913 година първата шофьорска организация в страната приема Спасовден за свой празник, като целта е той да покровителства опасната за времето, пък и за днес, шофьорска професия.


Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жино е хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят". Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния. Тази практика е описана великолепно в разказа "Спасова могила" от художника на българското село Елин Пелин.



Възнесение Господне:



Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците Си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание (Лук. 24:45, 49). Потвърждавал обещанието Си за идването на Утешителя Дух Свети - третото Лице на единия Бог (Иоан 14, 16, 17). Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.



На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар).

Свързано изображение

Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство (Деян. 1:6). Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл: "... не се пада вам да знаете времената или годините, които Отец Е положил в Своя власт" (Деян. 1:7). Господ отново им изяснил слизането на Светия Дух, което се извършва на Петдесетница и Неговото абсолютно значение като сила, която оживотворява Църквата Христова (Деян. 1:4,5,8).



Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал към небето при Своя небесен Отец (Лук. 24:50). Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им в пространствената отдалеченост нагоре във висините. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.



В този момент пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им казали "мъже галилейци, какво стоите и гледата към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето" (Деян.1:11). Така небесните вестители потвърдили думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и следващия от това Всеобщ съд.



По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога (Марк 16:19). Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец.



Всред апостолите била и св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.



Утешени от ангелите за раздялата, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с готовност да вестят Евангелското слово. Нашият Господ пострада от човеците, биде разпнат, умря и възкръсна на третия ден, възлезе при небесния Си Отец; отиде отново там, дето е бил по-преди и седне отдясно на Божията сила. Заради нас прие на Себе Си в единството на Своето лице цялата човешка природа без нейния грях; Господ я възкреси от смъртта и, дарявайки й за втори път вечен живот, чрез възнесението Си я издигна на небето.



Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението Си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в Него Спасителят откри небето, за да могат всички да станат съобщници на Неговия живот, да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл - Спасовден, Денят на Спасителя. Нека на тоя свят Спасовден ние усилваме молитвите си към Спасителя, за да Ни направи чрез Своя Дух съобщници на Своя живот, та като сме живи чрез Него, да съдействаме за процъфтяване на живота в мир, благополучие и радост.


Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден.На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:

Свети Спасе, тебе молим,

дай ни дъждец и росица

да се роди жито, просо,

да нахраним сиромаси,

сиромаси и сираци...

Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли.

Но паралелно с този християнски смисъл, народното вярване приписва на този момент и друга спасителна сила. В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.

Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.

Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.

Разказват се много случаи, в които болни отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта стават и тръгват излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия. Край болния цяла нощ будува здрав човек, който е приел да стане като негов брат или сестра за цял живот чрез специален ритуал за побратимяване. През нощта русалките пускат като знак за изцеление цветче от росен върху постелята или в купичката с вода до главата на болния. А за отплата хората оставят на поляната своите дарове за русалките-лечителки - нова глинена паница, нова кърпа или риза, печена кокошка и пита. От тези скромни дарове най-често се възползват овчарите. Но те, според народно поверие, са любимци на русалките и самодивите, защото умеят да ги веселят с майсторски свирни на кавал.

Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя. Тя е непосредствено след Спасовден в някои райони, а в други започва от Петдесетница – 50-я ден след Великден. Лечителите-“русалии”, наричани в крайдунавските райони и калушари, са обикновени селски мъже. Но чрез специални посветителни ритуали те придобиват целителски способности само за периода на Русалската неделя. Разбира се, те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди.

Кои мъже могат да участват в лечителската русалийска дружина решава единствено нейният водач, наричан “ватаф”. Той е най-посветеният в тайните на ритуала. Това знание и водаческата роля се получават само по наследство. Бащата ги предава единствено на първородния син и веригата продължава много поколения наред.

Само водачът на русалиите знае целебните билки и заклинания. С тяхна помощ той въвежда и ръководи мъжете-русалии в онзи ритуален транс, чрез който те лекуват. Заклинанията и билките се съчетават с ритуалния танц на мъжете-русалии в кръг около болния. Те заиграват отначало бавно и леко, но постепенно играят все по-бързо и скокливо. В ритъм подрънкват и звънчетата, привързани към глезените и специалните обредни тояги на русалиите. В кулминацията на танца русалиите започват да прескачат лежащия на земята “пациент” и така отнемат от него болестта. А когато накрая излекуваният скача и побягва, на неговото място падат в несвяст неколцина от танцуващите лечители. На свой ред те трябва да бъдат свестени с ритуален танц и заклинания от останалите русалии. С този обред русалийските дружини обхождат селата цяла седмица. През това време те спазват пълно обредно мълчание и не общуват с никого извън дружината. Подчиняват се безпрекословно на своя водач. Живеят в несгода. И всичко това – срещу скромна отплата от изцелените – дребни пари и дарени животни. Но веднъж посветени, мъжете изпълняват своята лечителска мисия всяка година.

Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир — дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.

Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят".

Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.

Следобеда на мегдана се събират всички и се играят "спасовските" хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници.

От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: "Те ти булка, Спасовден!", с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.

Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като "черешова". Тогава освен жито и хляб за помен на умрелите се раздава и от първите череши. Тази година Черешова задушница е на 22 юни.



Защо булките тачат Спасовден?

Кога да е Спасов ден не решава само слънчевият календар. По стара мистична традиция тук съдбовна дума има и Луната. Връзката отразява разумния компромис на християнството с древните тайнства: да е точно на 40-ия ден след Великден, който е вързан по специална формула с неделя подир първото пролетно пълнолуние. Лично Христос явно е държал на тази връзка щом е изчакал именно този ден за Възнесението Си в селенията Господни.

Срещата с тези мистични сили е започвала още от нощта срещу Спасовден. Кандидатите за контакт са били предимно отчаяно болни хора и непримирими бездеткини. Те задължително потеглят с дарове, като минимумът включва нов пешкир, бъклица вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи. Отделно за свои нужди носели вода в нова зелена стомна и друга кърпа. По гори и ливади търсели чудното биле росен и където го откриели, си постилали в тревата, за да сврат глава под ценната дрога. Бог е дарил цветето с две педи ръст, та хем, като си отдолу да се правиш, че си скрит, хем да те види лесно силата, която ще минe по поляната.

Има две коренно различни становища за съществата, които през нощта вършeли целебната работа. Мистичната версия е, че това били русалките, които сеели своята роса над нивите. Другият възглед е на хлевоустите безделници, които са на мнение ,че течността твърде условно наподобява роса. Тяхната теза намира подкрепа в том 30-сти на "Сборника с народни умотворения", където Г. Големанов намеква, че някои буйни и решителни младежи ходели тайно да изпълняват ролята на русалии. Вярно, на поляната не били само булки. Първият ни вестникар Иван Богоров изтъква всеизвестния на "пациентите " факт, че "всякой от тях е длъжен по една набожност да мълчи чтото и да види". Затова според него на обичая наблягали "най-паче бездеткините". Явно хитрата жена умее да се възползва по времето, когато се възнася Богът й. А че магията сработва, свидетелства сам Богоров в пътеписа си от Чирпанско."О,чудеса, чудеса, която чирпанка не е имувала дете,тутакси заченва и става трудна" - пише той . Откъдето става ясно ,че през миналия век умели медиатори в тайнствата са били дори ваклите овчари. Точно до втори петли те устремно сколасвали с магиите . Тогава влизали в работа водата от стомната и напръскани надве- натри жените се шмугвали обратно да се върнат скришом вкъщи.

Е, някой все е научавал нещо. Но нали трябвало да се мълчи за мистичните дела, можел само да рече:

-Те ти, булка Спасовден!

А ответна нейна реплика не се предвиждала. Смятало се ,че простата жена няма как да знае от какво била смазана тревата, нито кой яде призори печени кокошки с руйно вино на росна поляна.

http://www.imenata.com



 

Изразът „Те ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо се е случило внезапно, изненадващо и е сварило човек неподготвен. Но кой знае за каква булка става въпрос?
„Те ти, булка, Спасовден“ е краят на българска еротична народна приказка, която днес сигурно знаят само шепа много възрастни български баби, пръснати по селата. И рядко я разказват, защото е срамотна.

„Блажното“ народно творчество дълги години бе пренебрегвано от изследователите на фолклора, вероятно поради „срамния“ си и непрестижен характер. В последните години група антрополози и фолклористи изследваха част от този фолклор, разпитаха бабите и публикуваха автентични народни приказки, поговорки, песни и обичаи с еротично съдържание.
В сборника „Фолклорен еротикон“, съставен от Флорентина Бадаланова, са публикувани няколко варианта на приказката „Те ти, булка, Спасовден“, разказани от различни хора. Ето интерпретацията на Господина Митрикова от гр. Лом, обл. Монтана (запазен е автентичният диалект на разказвача):

„Имало едно време една мома с голема кукувица (кукувица – диал. - вагина). Толко й била голема кукувицата, че одила да пика на Шърбановата воденица и млела брашно за цел Лом. Докъде била по-мънинка, добре… Ама като поотрасла, се молила на баща си да оди да й дири мъж да се жени. Рекла му:
- Ако да ми не намериш мъж да се оженим, че да си откинем едно влакно от кукувицата и че се обесим на ньего!
И бащата й, като всеки баща, се много наскърбил и тръгнал по света да дири за дъщерата си курец. Тръгнал е от Сирната неделя и е одил през целите пости. Навръх Великден стигнал до един мост нади Дунава. Ама не било мост, ами било на един овчар кураца. Като пасъл овците, пущил си го напреко Дунава – да се не издават като одат да пасат трева у Влашко. И млого му се молил бащата и му казал:

- Ей, момче, така и така, - ела да ми отървеш чедото, що инак че си откине едно влакно от кукувицата и че се обеси.
Оня, овчара, се съгласил и рекъл:
- Щом е такава работата, нема к’во!
Отишли они и на третия ден на Великден почнала сватбата. У четвъртък правили Замески (обред, при който се замесва тестото за сватбения хляб), като кво си му е адета, месили леб и готвили гозби за сватбарете. У петък почнали да викат: „Их-ху-ху-ууу!“ - из цел Лом и най-много у Боруна, що момата била борунчанка. У събота почнали да играят ръченица у момчето и „на ситно“ (местен танц, известен с името „ситната“) стигнали у неделя у момата, та посленке ги водили у черква да ги венчаат. Венчали ги и седнали на момчето у двора сватбарете да се веселат. Ама момчето било сиромах и немало маса и си пущило кураца като трапеза, да турат отозгоре гозбите и лебовете. Нали требвало сватбарите да гулеят и да ядят. Седнали они като кво си требва, а на челото на трапезата - на главата на куреца демек, седнал попа.

Докъде момата с големата кукуля си седела скришно – сичко било без никакъв проблем. Обаче като довели булката и младоженека като погледнал и като му рипнал куреца – и трапезата се дигнала у небесата. А на върха бил попа и се молел: „Господи, спаси ме!“ И се носил у небеси и се кръстел, и се реял, и све се на Бога молел да го отърве. Четиресе дена! На четиресетия ден Господ дал благослов момчето да си узапти силата и попа се спасил. В памет на това, че Господ му дал спасение, попът кръстил тоя ден „Спасовден“ и оттогава у Лом си е останало адет тоя ден много да се тачи. И понеже попът като паднал бил казал на момата с големата кукуля: “Те ти булка, Спасовден!“ - оттогава останало да се вика тая дума кога некой се отърве от големо премеждие, кое Господ му дава изневиделица. Оттогава е останало като памет и закон хората да се не женат по Велики пости, що тогава бил одил бащата на момата с големата кукуля да си дири зет. Великден е останало да бъде дена велик, кога тъстът си е намерил зет. Апа Спасовден се тачи, за да се помни кога четиресе дена попът се е носил у небесата нади Лом и кога с Божия сила се е спасил. Големи празници, памет голема“.

Спасовден се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден и е с подвижна дата, както е Великден. Според християнската (а не фолклорната, езическа) традиция Спасовден е празник на славното Възнесение Господне (Спасовден, Денят на Спасителя ). Според Новия завет, 40 дни след възкръсването си Христос останал на Земята да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си. На Спасовден се въздигнал в небесата.
Според народните вярвания, само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Яловата жена трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват, пийват под росена и започват да се „борят“ срещу безплодието. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.






вторник, 8 май 2012 г.

Viber for BlackBerry and Windows Phone 7 now available for download!

Viber for BlackBerry Beta and Windows Phone 7 are released today! These milestone lets BlackBerry and WP7 users connect freely with our 69 million Viber users, and is a major step towards the full versions, which will have our free HD-voice calling. Get it, you’ll like it. Viber lets everyone in the world connect freely. Viber’s millions of users can communicate anytime, anywhere, from iPhone®, Android™ and now also from BlackBerry® and WP7 smartphones! Viber is simple to use - it integrates seamlessly with your existing contacts list and uses your cell phone number as your Viber ID. Viber for BlackBerry® and WP7 is currently in Beta version. Now BlackBerry’s and WP7 loyal users can have a Viber experience while we keep working very hard on developing a full version of Viber for the BlackBerry® and WP7 community. Viber for BlackBerry® Beta and WP7 offers Viber Messaging, allowing users to send text and photo messages and share locations with other Viber users. Viber seamlessly integrates with BlackBerry and WP7's interface, instantly identifying existing contacts who already have Viber.



viber.com

Viber feature-limited beta now available for Windows Phone

Viber has finally pulled the sheet off of its long awaited VOIP and messaging app for Windows Phone (and Blackberry too) today, allowing users to download and try out the service for free on their device.
One major caveat though: there is no VOIP phone calls just yet.
According to the press release, the current version only allows Viber Messaging aka "allowing users to exchange text and high-quality photo messages and share locations with other Viber users."  Have no fear though, that VOIP service for making free phone calls is on the way:  "Viber’s signature HD-quality free voice calling, will be released as soon as it meets Viber’s quality standards."






Popular voice and text chat app Viber has expanded to BlackBerry and Windows Phone. The app offers free HD voice calling and text messaging over 3G, 4G, or Wi-Fi in its iOS and Android incarnations and has gained over 69 million users to date. However, neither Windows Phone nor BlackBerry users will be able to make voice calls with the current beta versions of the app, which are restricted to text and photo messaging right now. Viber promises that full releases will come when they "meet Viber's quality standards." We certainly hope so — without voice chat it seems unlikely the app will topple BBM on BlackBerry, and Skype could use a competitor on Windows Phone following its underwhelming launch. You can get the Viber beta from BlackBerry App World or the Windows Phone Marketplace now.




info: theverge & wpcentral

сряда, 2 май 2012 г.

6 Май - Гергьовден

Именници: Георги, Галя, Ганчо, Ганка, Гергана, Георгина, Генчо, Гиньо, Гоце, Гинка, Гео, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Порица, Йорго.


Чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата, а от III век и светец-покровител на войската. Тачен от народа ни повече даже и от Великден (”хубав ден Великден, дваж по-хубав Гергьовден”), той е подчертано земеделски и скотовъден празник, на който за първи път през годината се изкарва добитъкът на паша, издояват се овцете, яде се агнешко месо и се пие овче мляко. Преди изгрев моми и момци берат цветя и билки, от които правят венци и окичват със зеленина врати и прозорци. В ранната утрин всички се къпят в роса за здраве. “Чисти” жени месят специални обредни хлябове (”овчарник”, “кошара”, “боговица”, “гергьовски кравай”, “харман”). Но най-важният обичайна празника, почитан и днес, е заколването на агне като курбан на светеца. Коли се първото обагнило се след Нова година мъжко агне. И овцата майка, и агнето се окичват с венци от цветя и зеленина, закрепва му се запалена свещ. Мъжът, който ще принася курбана, дава на агнето сол, трици и трева (символизиращи “ситост, плодородие и обилна паша”), прекръства се на изток и заколва жертвеното животно. Счита се, че кръвта му има предпазващ характер и затова с нея са се пишели кръстове по лицата на децата и мажели горния праг на входната врата.
Преди заколването (или след опичането) агнето се носи в черква, за да му се чете молитва.
Обредна трапеза: печено агне, дроб-сарма, яйца, варено жито, обредни хлябове, квасено мляко, прясно сирене, баница, зелени салати, ястия със спанак, лобода, киселец, зелен чесън.