На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.
Стефановден – денят на Свети Стефан, се чества на третия ден след Рождество – 27 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.
На всички именници – честито!
Пожелания за имен ден ---> http://imenden.blogspot.com/2011/01/6.html
вторник, 27 декември 2011 г.
четвъртък, 22 декември 2011 г.
22 Декември - великомъченица Анастасия
На 22 декември е Св. великомъченица Анастасия.
Тя живяла през ІІІ век и била дъщеря на знатни и богати римляни. Възпитанието на Анастасия било поверено на един известен със своята ученост човек. Когато пораснала целият Рим бил удивен, както от изключителната й красота, така и от невероятните й знания. Но нейният учител й предал едно друго безценно съкровище – той я бил научил на Христовата вяра. Сърцето на Анастасия горяло от любов към Бога. И тази любов й дала сила да понесе тежките изпитания, които й предстояли.
Още докато Анастасия била много млада, майка й починала, а баща й я омъжил против волята й за някакъв богат и много жесток по характер езичник. Едничка утеха за добрата Анастасия останало изпълнението на християнските й задължения. Тя често излизала облечена в прости дрехи и раздавала пари на бедните. А това просто влудявало сребролюбивия й мъж. След всеки акт на милосърдие, той се отнасял все по-жестоко, и по-жестоко с нея. Уповаващата се на Бога Анастасия, имала чувството, че идва краят на земния й път. Точно тогава мъжът й бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Така Бог наказал жестокосърдечния сребролюбец. Вече нищо не пречело на Анастасия да посвети целият си живот в услуга на ближните. Тя гледала на богатството си само като на средство, поверено й от Бога за благото на другите.
Затова тя постоянно посещавала тъмниците – препълнени със преследваните по това време християни. Тя носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думи на вяра, любов и съчувствие, лекувала болестите им, превързвала раните им. Анастасия се чувствала щастлива, че може да служи на страдащите заради Христа и често повтаряла думите на Псалмопевеца: „За мене са много ценни Твоите приятели, Боже!” (Пс. 138:17 по превода на 70-те).
Така веднъж като гледала как християните отиват на смърт заради вярата си Анастасия се разплакала, тъмничните стражари видели сълзите й, разбрали, че е християнка и я арестували. Като научил коя е – местният управител дълго не можел да разбере, как тя е решила да остави блясъка и разкоша, който я обкръжавал в Рим, за да служи на бедните затворници.
Света Анастасия била подложена на ужасяващи мъчения. Но нищо не можело да сломи любовта й към Господа. Накрая тя била осъдена на смърт чрез изгаряне. Тялото на праведната великомъченица Анастасия обаче останало неповредено от огъня, а душата й отлетяла към Бога, за да блаженства вовеки в Небесното Царство.
Тя живяла през ІІІ век и била дъщеря на знатни и богати римляни. Възпитанието на Анастасия било поверено на един известен със своята ученост човек. Когато пораснала целият Рим бил удивен, както от изключителната й красота, така и от невероятните й знания. Но нейният учител й предал едно друго безценно съкровище – той я бил научил на Христовата вяра. Сърцето на Анастасия горяло от любов към Бога. И тази любов й дала сила да понесе тежките изпитания, които й предстояли.
Още докато Анастасия била много млада, майка й починала, а баща й я омъжил против волята й за някакъв богат и много жесток по характер езичник. Едничка утеха за добрата Анастасия останало изпълнението на християнските й задължения. Тя често излизала облечена в прости дрехи и раздавала пари на бедните. А това просто влудявало сребролюбивия й мъж. След всеки акт на милосърдие, той се отнасял все по-жестоко, и по-жестоко с нея. Уповаващата се на Бога Анастасия, имала чувството, че идва краят на земния й път. Точно тогава мъжът й бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Така Бог наказал жестокосърдечния сребролюбец. Вече нищо не пречело на Анастасия да посвети целият си живот в услуга на ближните. Тя гледала на богатството си само като на средство, поверено й от Бога за благото на другите.
Затова тя постоянно посещавала тъмниците – препълнени със преследваните по това време християни. Тя носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думи на вяра, любов и съчувствие, лекувала болестите им, превързвала раните им. Анастасия се чувствала щастлива, че може да служи на страдащите заради Христа и често повтаряла думите на Псалмопевеца: „За мене са много ценни Твоите приятели, Боже!” (Пс. 138:17 по превода на 70-те).
Така веднъж като гледала как християните отиват на смърт заради вярата си Анастасия се разплакала, тъмничните стражари видели сълзите й, разбрали, че е християнка и я арестували. Като научил коя е – местният управител дълго не можел да разбере, как тя е решила да остави блясъка и разкоша, който я обкръжавал в Рим, за да служи на бедните затворници.
Света Анастасия била подложена на ужасяващи мъчения. Но нищо не можело да сломи любовта й към Господа. Накрая тя била осъдена на смърт чрез изгаряне. Тялото на праведната великомъченица Анастасия обаче останало неповредено от огъня, а душата й отлетяла към Бога, за да блаженства вовеки в Небесното Царство.
вторник, 20 декември 2011 г.
Игнажден
На този ден имен ден празнуват: Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго
Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” “Идинажден”, “Игнатьовден”, “Полаз”, “Полязов ден или “Млада година”.
Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.
Според поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година.
С Игнажден се поставя началото на коледните празници. С него е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година.
Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за плодородие.
Дали ще има плодородие, гадаели и по “въглен на секира”. Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея.
На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.
На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.
За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.
Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, туршии и зеленчуци.
По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома.
На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.
На този ден жените не трябва да работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.
Според друго поверие на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през довело до друго поверие: Смята се, че всичко, което се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата годината, т.е. ще се заинати така да става.
На този ден момците поставят ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.
Информация за Игнажден
На този ден Църквата почита Св. Игнатий Богоносец - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. По време на управлението на император Траян, в началото на ІІ век, Игнатий бил откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.
Традиции и Обичаи на Игнажден
Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.
Според поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година.
С Игнажден се поставя началото на коледните празници. С него е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година.
Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за плодородие.
Дали ще има плодородие, гадаели и по “въглен на секира”. Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея.
На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.
На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.
За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.
Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, туршии и зеленчуци.
Поверия за Игнажден
На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.
На този ден жените не трябва да работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.
Според друго поверие на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през довело до друго поверие: Смята се, че всичко, което се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата годината, т.е. ще се заинати така да става.
На този ден момците поставят ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.
четвъртък, 15 декември 2011 г.
Фейсбук – тотално нов
Социалната мрежа Facebook направи тоталния си редизайн Timeline достъпен за всички потребители.
Само преди седмица компанията на Марк Зукърбърг обяви постепенното пускане на новия облик на профилните страници, като направи дебюта си в Нова Зеландия, съобщава kaldata.com.
В момента потребителите имат избор дали да включат Timeline веднага или да го тестват в 7-дневен период, през който могат да се правят промени в настройките за поверителност. След седмица, обаче всички профили автоматично ще бъдат конвертирани.
За да ползвате Timeline влезте на https://www.facebook.com/about/timeline и натиснете "Get Timeline" в долната част на екрана.
Само преди седмица компанията на Марк Зукърбърг обяви постепенното пускане на новия облик на профилните страници, като направи дебюта си в Нова Зеландия, съобщава kaldata.com.
В момента потребителите имат избор дали да включат Timeline веднага или да го тестват в 7-дневен период, през който могат да се правят промени в настройките за поверителност. След седмица, обаче всички профили автоматично ще бъдат конвертирани.
За да ползвате Timeline влезте на https://www.facebook.com/about/timeline и натиснете "Get Timeline" в долната част на екрана.
вторник, 13 декември 2011 г.
12 Декември - Св. Спиридон Чудотворец
На този ден имен ден празнуват: Спиро, Спиридон, Дарина, Дариела, Дария
Информация за Св. Спиридон Чудотворец
Църквата почита на този ден Св.Спиридон Чудотворец - един от великите светии и чудотворци от 4 век.Традиции и обичаи
Народните вярвания са, че светеца предпазва от кожни заболявания. Затова жените правят специални обредни хлябове и да ги раздават за здраве. Свети Спиридон е покровител и на грънчарите, керемидарите, тухларите и козарите.сряда, 7 декември 2011 г.
9 декември - Зачатие на Св. Анна. Празник на майчинството.
Днес е църковният празник зачатие на Света и праведна Анна. Като майка на Богородица Св. Анна закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците.
Този празник е известен още като Зимна Св. Ана или Анино зачатие.
Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени и всеотдайни, че най-накрая той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: "Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!".
След девет месеца – на 8 септември – семейството било ощастливено с момиченце, бъдещата майка на Иисус.
Според народните обичаи, празникът Анино зачатие е празник, познат само в отделни райони на Южна и Западна България. Нощта, предхождаща този празник, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.
В нощта срещу празника магьосниците могат да примамят чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.
Анна е латинска форма на староеврейското Hannah “благоразположение, милост”, името се обяснява и с цяло изречение – “Бог благослови ме със син!”.
Днес празнуват: Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка.
Този празник е известен още като Зимна Св. Ана или Анино зачатие.
Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени и всеотдайни, че най-накрая той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: "Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!".
След девет месеца – на 8 септември – семейството било ощастливено с момиченце, бъдещата майка на Иисус.
Според народните обичаи, празникът Анино зачатие е празник, познат само в отделни райони на Южна и Западна България. Нощта, предхождаща този празник, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.
В нощта срещу празника магьосниците могат да примамят чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.
Анна е латинска форма на староеврейското Hannah “благоразположение, милост”, името се обяснява и с цяло изречение – “Бог благослови ме със син!”.
Днес празнуват: Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка.
rozali.com
------------------------
Традиции и обичаи
Народът почита този ден и като празник на врачките. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък.Поверия
Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.понеделник, 5 декември 2011 г.
6 Декември - Никулден
Никулден е православен празник на Свети Николай Мирликийски - покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.
Празникът се отбелязва на 6 декември. По принцип празникът се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил, след като през 1970 г. българската църква връща "стария стил", т.е. Юлианския календар (по "нов стил" се празнуват само празници като Гергьовден и празника на св. св. Кирил и Методий). Мнението, че празникът е на 19 декември по стар стил, е напълно погрешно, тъй като при преминаването към Грегорианския календар се добавят 13 дни, а не се отнемат.
В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо и др. На празника да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията на празничната маса e да се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
На 6 декември Българската православна църква отбелязва празника на свети Никола (Никулден). Св. Никола е роден в гр. Патра. Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 342 г. в гр. Мир. През 1099 г. мощите на св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега.
В православната вяра на българите светецът Николай, чието име означава "Побеждаващ", се почита като патрон на рибарите. Според народно-християнския мит за подялбата на света, нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. На този ден задължително на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е шаран).
Празникът се отбелязва на 6 декември. По принцип празникът се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил, след като през 1970 г. българската църква връща "стария стил", т.е. Юлианския календар (по "нов стил" се празнуват само празници като Гергьовден и празника на св. св. Кирил и Методий). Мнението, че празникът е на 19 декември по стар стил, е напълно погрешно, тъй като при преминаването към Грегорианския календар се добавят 13 дни, а не се отнемат.В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо и др. На празника да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията на празничната маса e да се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
---
На 6 декември Българската православна църква отбелязва празника на свети Никола (Никулден). Св. Никола е роден в гр. Патра. Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 342 г. в гр. Мир. През 1099 г. мощите на св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега.
В православната вяра на българите светецът Николай, чието име означава "Побеждаващ", се почита като патрон на рибарите. Според народно-християнския мит за подялбата на света, нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. На този ден задължително на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е шаран).
---------
На днешния ден Българската православна църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) с голям църковен празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.
Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.
След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.
Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина.
Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.
След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.
Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина.
5 Декември - Света Сава (Савинден)
На този ден имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка
В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава. В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
В този ден яловите булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема." и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
"Сава" от старогръцки е „събота" (предвиждащ).
Информация за Света Сава (Савинден)
В източноправославната църква, този ден е посветен на светец мъж – Свети Сава.Обреди и Традиции
В българските представи, Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). Познат е също израза: "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява".В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава. В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
В този ден яловите булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема." и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
"Сава" от старогръцки е „събота" (предвиждащ).
събота, 3 декември 2011 г.
5D кино отваря врати в Галерия Пловдив
В далечната 1890 г. англичанинът Уилям Фрийс-Грийн подава заявление за патентоване на процеса, позволяващ на човека да вижда образите на екрана в три измерения; Разцветът на 3D киното започва през 1952 г. с филма Бвана Девил - първият триизмерен филм, показван по кината. Първата от тях разчиташе на така наречените анаглифни образи. При тях картините, предназначени съответно за лявото и дясното око, се разпределят с помощта на очила, чиито стъкла са с два цветни филтъра. Най-често цветовете са червено и зелено. Така едното око вижда само картините, оцветени в червено, а другото око само картините, оцветени в зелено. От съвременна гледна точка, тази технология е крайно остаряла и несъвършена. Или, както казват нашите приятели американците, green and red - bad. Тоест, червено и зелено равно на лошо;
В средата на 20-и век в областта на 3D киното навлиза поляризацията. При нея двете стъкла на очилата, с които се гледа филмът, са поляризирани по различен начин. Излъчваната на екрана картина също е с различна поляризация и така отново всяко око вижда само този образ, който е предназначен за него. Разбира се, за да се получи илюзията за движение на образа, окото трябва да вижда поне 24 кадъра в секунда. Така, за да има достатъчно кадри и за двете очи, при тази технология кино машините прожектират по 48 кадъра в секунда - 24 за всяко око. На този принцип работеха и повечето системи за 3D кино до момента. Включително и въведената през 1986 г. система I-Max;
Разликата между 3D и 5D киното, е че зрителите „влизат” във филма с още две сетива – вибрации и миризми. За да се създане усещането за реално присъствие по време на излъчването на филма, седалките в киносалона започват да се движат и вибрират в определени моменти. Като по този начин създават различни усещания: за полет, за падане, за сблъсък, разтрисане.
Освен вибрациите, зрителите вече могат да усетят и характерни миризми в кинозалата, които са свързани с излъчваната сцена от лентата. В похдодящите моменти от филма се усещат пръскане с вода, вятър, ускорение и усещането, че потъваш в океана, заобиколен от мехурчета въздух.
Специалисти твърдят, че това кино се възприема с пълна чувствителност от хора, които имат проблеми със зрението /намалено зрение или невиждащи с едното око/. Ефектът се предизвиква от специалните очила, с които се гледа киното на бъдещето. Те са така конструирани, че дават възможност само едното око да възприема триизмерната визия.
Движенията и ефектите, които може да се усетят по време на кинопрожекция са:
Люлеене
Вибриране
Въздушна струя
Водни пръски
Силен вятър
Миризма
Изтласкване
Турбулентност
вторник, 29 ноември 2011 г.
Днес е Андреевден – 30 ноември
Според православната традиция днес честваме деня на свети всехвален апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Църквата го нарича „първозван”, тъй като пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Той е един от дванадесетте апостола и ученик на Иисус Христос и брат на апостол Петър. Името му често се среща в Евангелието. Там се разказва неговото житие и случката за нахранването на народа с пет хляба.
От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнеца Божий!” Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден.
След това отишъл да намери брат си Симон-Петър и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!” и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.” Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса и смърт.
Оттогава свети Андрей проповядвал усърдно из градовете на Понт и Гърция, изцерявал болни, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите роби и да имат любов към всички. Заедно със св. Йоан Богослов той посетил Ефес и след това прекарал две години в Никея, където извършил много чудеса и обърнал към Христа множество езичници.
Кротостта и добродетелният живот на св. апостол Андрей привличали към него народа, който, като го слушал, се провиквал: „Наистина ти си ученик и приятел на благия и милостивия Бог и Той говори чрез твоите уста!” Светият апостол обиколил с проповед градовете Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. В последната страна и досега са запазени предания за неговия престой там.
По време на своите пътешествия св. апостол Андрей проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал е Севастия (дн. Сухуми), обходил бреговете на Черно море и посетил Херсон Таврически (сегашния Кримски полуостров). Там по това време имало богати гръцки колонии. А за страната, която лежала на север – за Русия, тогава се знаело малко. Племената, които я населявали, били известни под общото име скити.
Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че светият апостол стигнал до река Днепър, до мястото, където сега се намира Киев. Като се изкачил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: „На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезе оттук по цялата страна.” Сега на същия тоя хълм стои църквата на името на св. Андрей Първозвани. Той е считан и днес за покровител на цяла Русия.
Апостолът посетил и град Византион, прочут още като Константинопол. Също като Спасителя апостол Андрей умира мъченически – заради силата на своята вяра и чудотворство е затворен в тъмница и разпнат на кръст в гръцкия град Патра. В сетния си светецът, като вдигнал очи към небето, извикал: „Не допускай, Господи, да ме снемат от кръста и не ме лишавай от смърт, подобна на Твоята! Приеми ме с мир в Твоите вечни селения!” Този кръст, имащ формата на буквата Х, е известен в иконографията и средновековното изкуство като Андреев кръст.
При император Констанций (337–361 г.) мощите на св. Андрей Първозвани са пренесени в Цариград и са поставени в църквата „Св. Апостоли”. Но когато кръстоносците завладяват Цариград, те ги пренасят в италианския град Амалта. Това става на 6 май 1208 г. Там те почиват и досега. А честната глава на св. Андрей Първозвани е в Рим. През 1964 г. тя бе предадена от Римокатолическата църква на Цариградската патриаршия като дар в знак на възстановените добри отношения между двете свети църкви.
Св. ап. Андрей се счита апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първия епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили свето кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.
Старите българи вярвали, че светецът е още покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. Наричали празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи: „На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно.”
Ето защо нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Вари се жито, боб, леща, грах, просо, ечемик. Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в огнището – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
Легенда разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал: „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон.” А друга, че светецът победил мечката, впрегнал я в рало и с нея изорал земята.
Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.” На традиционната трапеза има предимно варива – боб, леща, царевица, жито, фасул, нахут, и непременно прясна пита. Битувало е интересно вярване, че на този ден слънцето помръдва „както пиле в яйце”. Някога спазвали и забраната на този празник мъжете да не подхващат рало или мотика, а жените – стан или хурка. Вярвало се, че тези, които ги пристъпят, ще бъдат възмездени за греха си или от жестоката мечка стръвница, или от нейния ездач – суровия праведник свети Андрей.
На този ден празнуват именниците Андрей (от андреас – мъжествен, храбър, силен), Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Адриана, Силка.
Милена Андреева
От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнеца Божий!” Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден.
След това отишъл да намери брат си Симон-Петър и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!” и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.” Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса и смърт.
Оттогава свети Андрей проповядвал усърдно из градовете на Понт и Гърция, изцерявал болни, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите роби и да имат любов към всички. Заедно със св. Йоан Богослов той посетил Ефес и след това прекарал две години в Никея, където извършил много чудеса и обърнал към Христа множество езичници.
Кротостта и добродетелният живот на св. апостол Андрей привличали към него народа, който, като го слушал, се провиквал: „Наистина ти си ученик и приятел на благия и милостивия Бог и Той говори чрез твоите уста!” Светият апостол обиколил с проповед градовете Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. В последната страна и досега са запазени предания за неговия престой там.
По време на своите пътешествия св. апостол Андрей проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал е Севастия (дн. Сухуми), обходил бреговете на Черно море и посетил Херсон Таврически (сегашния Кримски полуостров). Там по това време имало богати гръцки колонии. А за страната, която лежала на север – за Русия, тогава се знаело малко. Племената, които я населявали, били известни под общото име скити.
Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че светият апостол стигнал до река Днепър, до мястото, където сега се намира Киев. Като се изкачил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: „На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезе оттук по цялата страна.” Сега на същия тоя хълм стои църквата на името на св. Андрей Първозвани. Той е считан и днес за покровител на цяла Русия.
Апостолът посетил и град Византион, прочут още като Константинопол. Също като Спасителя апостол Андрей умира мъченически – заради силата на своята вяра и чудотворство е затворен в тъмница и разпнат на кръст в гръцкия град Патра. В сетния си светецът, като вдигнал очи към небето, извикал: „Не допускай, Господи, да ме снемат от кръста и не ме лишавай от смърт, подобна на Твоята! Приеми ме с мир в Твоите вечни селения!” Този кръст, имащ формата на буквата Х, е известен в иконографията и средновековното изкуство като Андреев кръст.
При император Констанций (337–361 г.) мощите на св. Андрей Първозвани са пренесени в Цариград и са поставени в църквата „Св. Апостоли”. Но когато кръстоносците завладяват Цариград, те ги пренасят в италианския град Амалта. Това става на 6 май 1208 г. Там те почиват и досега. А честната глава на св. Андрей Първозвани е в Рим. През 1964 г. тя бе предадена от Римокатолическата църква на Цариградската патриаршия като дар в знак на възстановените добри отношения между двете свети църкви.
Св. ап. Андрей се счита апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първия епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили свето кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.
Старите българи вярвали, че светецът е още покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. Наричали празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи: „На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно.”
Ето защо нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Вари се жито, боб, леща, грах, просо, ечемик. Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в огнището – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.
Легенда разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал: „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон.” А друга, че светецът победил мечката, впрегнал я в рало и с нея изорал земята.
Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.” На традиционната трапеза има предимно варива – боб, леща, царевица, жито, фасул, нахут, и непременно прясна пита. Битувало е интересно вярване, че на този ден слънцето помръдва „както пиле в яйце”. Някога спазвали и забраната на този празник мъжете да не подхващат рало или мотика, а жените – стан или хурка. Вярвало се, че тези, които ги пристъпят, ще бъдат възмездени за греха си или от жестоката мечка стръвница, или от нейния ездач – суровия праведник свети Андрей.
На този ден празнуват именниците Андрей (от андреас – мъжествен, храбър, силен), Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Адриана, Силка.
Милена Андреева
вторник, 22 ноември 2011 г.
събота, 12 ноември 2011 г.
Death or Bunga-bunga
Three guys got stranded on an island. Two of the three were wimps and the other was a tough, strong guy.
One day, they met a tribe. The tribe chief told them that they could either have Death or Bunga-bung. He asked the first wimp: Death or Bunga-bunga? The wimp replied: Well, I want to live so I guess Bunga-bunga. He got ass raped.
The Chief asked the second wimp: Death or Bunga-bunga? He replied: I don't want to die, so Bunga-bunga. He got ass raped.
Then the Chief asked the tough guy: Death or Bunga-bunga? He replied: I don't want to get ass raped so I'll take Death! Everyone in the tribe then chants: Oooooooo! He choose Death! Death! Death by Bunga-bunga!!!
One day, they met a tribe. The tribe chief told them that they could either have Death or Bunga-bung. He asked the first wimp: Death or Bunga-bunga? The wimp replied: Well, I want to live so I guess Bunga-bunga. He got ass raped.
The Chief asked the second wimp: Death or Bunga-bunga? He replied: I don't want to die, so Bunga-bunga. He got ass raped.
Then the Chief asked the tough guy: Death or Bunga-bunga? He replied: I don't want to get ass raped so I'll take Death! Everyone in the tribe then chants: Oooooooo! He choose Death! Death! Death by Bunga-bunga!!!
четвъртък, 10 ноември 2011 г.
Любопитни и интересни факти за котките!
Това са общо приети погрешни твърдения, които ветеринарите често чуват от собствениците на домашни любимци:
• Котките винаги падат на краката си
Така както котките падат първо на краката си и могат да оцелеят падайки от високи места, също могат да ги счупят в този процес. Някакъв вид параван или мрежа на балконите и прозорците могат да предпазят животните от гибелни падания.
• Котките трябва да пият мляко ежедневно.
Повечето котки обичат мляко, но нямат нужда от него, ако правилно се хранят. Също много от тях могат да получат диария, ако пият твърде много мляко. Ако то се дава изобщо, резултатът ще бъде “малък и рядък”.
• Кастрираните котки автоматично напълняват.
Котките, както и хората пълнеят от засилената храна или от недостатъчните упражнения, или и от двете. В много случаи кастрацията е направена на възраст, когато метаболизмът на животното вече е забавен и неговата нужда от храна снижена. Ако котката продължи да яде същото количество, тя може да напълнее. Стопаните на котката могат да помогнат на своето животно да влезе във форма чрез провеждане на упражнения и без да го прехранват.
• Котките не могат да хванат бяс
Всъщност повечето топлокръвни бозайници, включително и котките могат да пренасят бяс. Както кучетата и котките трябва да бъдат ваксинирани редовно.
• Домашните котки не могат да боледуват
Те са незащитени към организмите, които се носят чрез въздуха или се внасят чрез обувките или дрехите на стопаните. Дори къщните котки рискуват повече от намиращите се на открито, които могат да се заразят с различни заболявания или глисти чрез контакта с други животински изпражнения.
• Слагането на чесън в храната на животинчето ще го отърве от глисти
Чесънът може да направи храната му по-вкусна, но няма ефект над глистите. Най-ефикастният начин за третирането им е чрез медикамент, предписан от ветеринарен доктор.
• Бременните жени не трябва да притежават котки
Някои котки могат да бъдат заразени със заболяване, наречено токсоплазмоза, която да бъде пренесена на хората чрез котешката тоалетна и може да доведе до сериозни проблеми с неродените бебета. Както и да е, този проблем може да бъде контролиран, ако бъдещата майка избягва контакта с котешката тоалетна и възложи ежедневното почистване на приятел или друг член на семейството.
• Котешкото чувство за баланс е в техните мустаци
Те използват своите мустаци като “антени”, но не и да поддържат техния баланс.
• Животните се лекуват като лижат раните си.
Близането в действителност може да забави излекуването и допълнително да повреди раната
• Украската на носа на всяка котка е уникална, така както отпечатъкът на палеца при човека - няма два еднакви отпечатъка.
• Котките се изпотяват само при възглавничките на лапите. Може би сте забелязали влажните отпечатъци на стола, след прегледа при ветеринарния лекар?
• Котките могат да издават около 100 различни звука. За сравнение- кучетата само 10.
• Ако котката ви дращи мебелите, пробвайте да придадете на това място аромат на лимон или портокал. Котките ненавиждат тези миризми.
• Колкото повече говорите с котката си, толкова повече ще говори и тя с вас.
• Жирафът, камилата и котката са единствените с различна походка от останалите- при ходене те първо стъпват с левия, а после с десния крак. Такава походка гарантира скорост, гъвкавост и тишина.
• Котешкото ухо може да се извърта на 180 градуса.
• Във всяко ухо на котката има 32 мускула. За да управляват ухото си те използват повече от 12 мускула.
• На колко години е вашата котка според човешките години:
Ако е на 3 години- това съответства на 21 човешки
Ако е на 8 години- 40 човешки
14- 70 човешки
• По данни на Лионския уневерситет в света има около 400 милиона домашни котки. Палмата на първенството държи Австралия, където на 10 жители се падат по 9 котки. На Азиатския континент първо място е за Индонезия, там има повече от 30 милиона, а в Европа - за Франция, жителите на която имат около 8 милиона котки. За сметка на това, в страни като Перу и Габон, домашната котка почти не се среща.
• Ако котката ви е около вас и опашката й потреперва - това е символ на голяма любов към вас. Когато опашката започне да се отпуска, означава, че настроението й се е променило- можеш да я оставиш на мира, няма да ти се обиди.
• Котките махат с опашка, когато стоят пред дилема, при това едното желание блокира другото. Например, ако котката стои пред вратата и иска да излезе, а на улицата всеки момент ще завали дъжд, ще започне да маха с опашка, като знак за вътрешен конфликт. Котката иска да излезе, но не иска да се намокри. В момента, в който вземе решение (да остане вкъщи или да излезе на дъжда), опашката й незабавно ще престане да се люлее.
• Ако зениците й са разширени, независимо от яркото осветление, котката е заинтересована от нещо или е в игриво настроение.
• За да виждат, на котките им е достатъчна 1/6-а от светлината, необходима на човека. Нощното им зрение е удивително! В тъмното окото на котката използва даже светлината, която се отразява в ретината им.
• Котките, за разлика от кучетата не могат да фокусират погледа си в близко разположени предмети, а кучета не могат да виждат толкова надалеч, колкото тях. Фактически, котката вижда най-добре на разстояние от 75 см до 2-6 метра.
• Котките усещат миризмите 14 пъти повече от човека!
• Освен чрез носа си, котката улавя миризми и с помоща на така наречената " Якобсова тръба", разположена на върха на предните резци. Тя ги използва, когато се съсредоточава напълно над някоя интересна за нея миризма- поема си въздух и бавно притваря устата и носа си.
• Тоалетната й трябва да е на уединено място, така че котката да не се притеснява и не трябва да е близо до храната й.
• Никога не кърмете котенцето с кърма за кучета. Котките се нуждаят от пет пъти повече протеини, отколкото кучетата.
• Котките обичат височините. Обичат ги и леопардите и ягуарите, които спят по дърветата.
• Вътрешното им ухо им помага да осъществят баланс при падане и да се приземят на лапи.
• Котките имат средно по 12 подвижни мустаци от всяка страна на муцунката. В основата на мустаците има по-голямо количество нервни окончания, с помоща на които получава информация за всичко, което я заобикаля- за предметите, вятъра, температурата и т.н. Ако котката е без мустаци, тя ще се ориентира лошо в пространството, например ще й е по-трудно да ловува и ще се чувства неуверено.
• Мустаците й помагат да определи дали ще може да премине през пролуката!
• Научното наименование на мустаците е vibrissae. Мустаците й действително вибрират.
• Ако котката гледа право напред, то нещо е предизвикало много интереса й. Или в битка иска да изплаши съперника. Ако гледа назад- котката е изплашена и избягва съприкосновение.
• Нервното състояние при котките се издава от ушите - леко се помръдват, независимо че котката може спокойно да седи и да наблюдава. Нищо чудно да получите някое одраскване или удар с лапа, ако закачате котката, когато е в това състояние.
• При нападение от някого, котката прилепва ушите към главата си. Това е за да се предпази от зъбите и ноктите на противника. Ако котката напада сама, то ушите й се отпускат в хоризонтално положение или встрани, образувайки триъгълник.
• Котешките битки са кротки, но много свирепи. Главното им оръжие в битките са зъбите.
• Когато милваме котката си, понижаваме честотата на сърцебиенето си и кръвното налягане. Хората със сърдечно-съдови заболявания имат шанс да удължат живота си, в сравнение с тези, които нямат нито котка, нито куче.
• Котките винаги падат на краката си
Така както котките падат първо на краката си и могат да оцелеят падайки от високи места, също могат да ги счупят в този процес. Някакъв вид параван или мрежа на балконите и прозорците могат да предпазят животните от гибелни падания.
• Котките трябва да пият мляко ежедневно.
Повечето котки обичат мляко, но нямат нужда от него, ако правилно се хранят. Също много от тях могат да получат диария, ако пият твърде много мляко. Ако то се дава изобщо, резултатът ще бъде “малък и рядък”.
• Кастрираните котки автоматично напълняват.
Котките, както и хората пълнеят от засилената храна или от недостатъчните упражнения, или и от двете. В много случаи кастрацията е направена на възраст, когато метаболизмът на животното вече е забавен и неговата нужда от храна снижена. Ако котката продължи да яде същото количество, тя може да напълнее. Стопаните на котката могат да помогнат на своето животно да влезе във форма чрез провеждане на упражнения и без да го прехранват.
• Котките не могат да хванат бяс
Всъщност повечето топлокръвни бозайници, включително и котките могат да пренасят бяс. Както кучетата и котките трябва да бъдат ваксинирани редовно.
• Домашните котки не могат да боледуват
Те са незащитени към организмите, които се носят чрез въздуха или се внасят чрез обувките или дрехите на стопаните. Дори къщните котки рискуват повече от намиращите се на открито, които могат да се заразят с различни заболявания или глисти чрез контакта с други животински изпражнения.
• Слагането на чесън в храната на животинчето ще го отърве от глисти
Чесънът може да направи храната му по-вкусна, но няма ефект над глистите. Най-ефикастният начин за третирането им е чрез медикамент, предписан от ветеринарен доктор.
• Бременните жени не трябва да притежават котки
Някои котки могат да бъдат заразени със заболяване, наречено токсоплазмоза, която да бъде пренесена на хората чрез котешката тоалетна и може да доведе до сериозни проблеми с неродените бебета. Както и да е, този проблем може да бъде контролиран, ако бъдещата майка избягва контакта с котешката тоалетна и възложи ежедневното почистване на приятел или друг член на семейството.
• Котешкото чувство за баланс е в техните мустаци
Те използват своите мустаци като “антени”, но не и да поддържат техния баланс.
• Животните се лекуват като лижат раните си.
Близането в действителност може да забави излекуването и допълнително да повреди раната
• Украската на носа на всяка котка е уникална, така както отпечатъкът на палеца при човека - няма два еднакви отпечатъка.
• Котките се изпотяват само при възглавничките на лапите. Може би сте забелязали влажните отпечатъци на стола, след прегледа при ветеринарния лекар?
• Котките могат да издават около 100 различни звука. За сравнение- кучетата само 10.
• Ако котката ви дращи мебелите, пробвайте да придадете на това място аромат на лимон или портокал. Котките ненавиждат тези миризми.
• Колкото повече говорите с котката си, толкова повече ще говори и тя с вас.
• Жирафът, камилата и котката са единствените с различна походка от останалите- при ходене те първо стъпват с левия, а после с десния крак. Такава походка гарантира скорост, гъвкавост и тишина.
• Котешкото ухо може да се извърта на 180 градуса.
• Във всяко ухо на котката има 32 мускула. За да управляват ухото си те използват повече от 12 мускула.
• На колко години е вашата котка според човешките години:
Ако е на 3 години- това съответства на 21 човешки
Ако е на 8 години- 40 човешки
14- 70 човешки
• По данни на Лионския уневерситет в света има около 400 милиона домашни котки. Палмата на първенството държи Австралия, където на 10 жители се падат по 9 котки. На Азиатския континент първо място е за Индонезия, там има повече от 30 милиона, а в Европа - за Франция, жителите на която имат около 8 милиона котки. За сметка на това, в страни като Перу и Габон, домашната котка почти не се среща.
• Ако котката ви е около вас и опашката й потреперва - това е символ на голяма любов към вас. Когато опашката започне да се отпуска, означава, че настроението й се е променило- можеш да я оставиш на мира, няма да ти се обиди.
• Котките махат с опашка, когато стоят пред дилема, при това едното желание блокира другото. Например, ако котката стои пред вратата и иска да излезе, а на улицата всеки момент ще завали дъжд, ще започне да маха с опашка, като знак за вътрешен конфликт. Котката иска да излезе, но не иска да се намокри. В момента, в който вземе решение (да остане вкъщи или да излезе на дъжда), опашката й незабавно ще престане да се люлее.
• Ако зениците й са разширени, независимо от яркото осветление, котката е заинтересована от нещо или е в игриво настроение.
• За да виждат, на котките им е достатъчна 1/6-а от светлината, необходима на човека. Нощното им зрение е удивително! В тъмното окото на котката използва даже светлината, която се отразява в ретината им.
• Котките, за разлика от кучетата не могат да фокусират погледа си в близко разположени предмети, а кучета не могат да виждат толкова надалеч, колкото тях. Фактически, котката вижда най-добре на разстояние от 75 см до 2-6 метра.
• Котките усещат миризмите 14 пъти повече от човека!
• Освен чрез носа си, котката улавя миризми и с помоща на така наречената " Якобсова тръба", разположена на върха на предните резци. Тя ги използва, когато се съсредоточава напълно над някоя интересна за нея миризма- поема си въздух и бавно притваря устата и носа си.
• Тоалетната й трябва да е на уединено място, така че котката да не се притеснява и не трябва да е близо до храната й.
• Никога не кърмете котенцето с кърма за кучета. Котките се нуждаят от пет пъти повече протеини, отколкото кучетата.
• Котките обичат височините. Обичат ги и леопардите и ягуарите, които спят по дърветата.
• Вътрешното им ухо им помага да осъществят баланс при падане и да се приземят на лапи.
• Котките имат средно по 12 подвижни мустаци от всяка страна на муцунката. В основата на мустаците има по-голямо количество нервни окончания, с помоща на които получава информация за всичко, което я заобикаля- за предметите, вятъра, температурата и т.н. Ако котката е без мустаци, тя ще се ориентира лошо в пространството, например ще й е по-трудно да ловува и ще се чувства неуверено.
• Мустаците й помагат да определи дали ще може да премине през пролуката!
• Научното наименование на мустаците е vibrissae. Мустаците й действително вибрират.
• Ако котката гледа право напред, то нещо е предизвикало много интереса й. Или в битка иска да изплаши съперника. Ако гледа назад- котката е изплашена и избягва съприкосновение.
• Нервното състояние при котките се издава от ушите - леко се помръдват, независимо че котката може спокойно да седи и да наблюдава. Нищо чудно да получите някое одраскване или удар с лапа, ако закачате котката, когато е в това състояние.
• При нападение от някого, котката прилепва ушите към главата си. Това е за да се предпази от зъбите и ноктите на противника. Ако котката напада сама, то ушите й се отпускат в хоризонтално положение или встрани, образувайки триъгълник.
• Котешките битки са кротки, но много свирепи. Главното им оръжие в битките са зъбите.
• Когато милваме котката си, понижаваме честотата на сърцебиенето си и кръвното налягане. Хората със сърдечно-съдови заболявания имат шанс да удължат живота си, в сравнение с тези, които нямат нито котка, нито куче.
http://www.kaminata.net
Когато микрофонът работи, а политиците не знаят
Водещите фигури в политиката съвсем естествено не разкриват напълно своите виждания пред широката общественост. “Изтичане” на емоции и мнения обаче все пак се случва. И това става най-често, когато политиците си мислят, че разговорите им са лични и недостъпни за външни хора, но това всъщност не е така. От BBC правят преглед на някои от най-запомнящите се изказвания, които световните лидери правят, без да се усетят, че около тях има включен микрофон.
Най-пресният случай е избухването на френския президент Никола Саркози срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху. По време на срещата на върха на Г-20 Саркози казва „на ухо” на американския си колега Барак Обама: „Не мога да търпя Нетаняху повече. Той е лъжец”. Без да подозира, че мнението му ще бъде чуто от медиите. Обама отговаря в подобен тон: „На теб може да ти е писнало, но аз трябва да се разправям с него всеки ден”.
Друг американски президент – Роналд Рейгън, също попада в класацията с изцепките. По време на тест за звук преди радиопредаване Рейгън решава да се пошегува с тонрежисьорите: „Скъпи сънародници, радвам се да ви съобщя, че днес подписах закон, с който обявявам Съветския съюз за незаконен завинаги. Започваме бомбардировки след 5 минути”. Впоследствие обаче се оказва, че това „изявление” е записано и излиза в ефир. Както отбелязват от BBC, политиците трябва да свеждат шегите до минимум, когато си имат работа с тонрежисьори.При гостуване в телевизия през 1993 година скандално изявление прави британският премиер Джон Мейджър. След края на интервю за ITN микрофонът на Мейджър остава включен... и се чуват доста интересни неща. Премиерът заплашва „да разпъне на кръст” трима свои колеги от кабинета, наричайки ги „копелета”. Джон Мейджър дори не се свени да обижда самия себе си: „Как такова пълно шубе като мен продължава да печели всичко?!”.
Един от наследниците на Мейджър на премиерския пост – Гордън Браун, пък беше изловен да обижда избирател. По време на предизборната кампания през 2010 година Браун е атакуван с поредица от неудобни въпроси от Джилиън Дъфи. След дискусията при качването в колата си премиерът определя разговора като „бедствие”. Но премиерът не се спира дотук и нарича жената „фанатична и предубедена”. За зла участ на премиера микрофонът, прикрепен за сакото му, не е изключен. Браун се извинява, но гафът е налице. А неговата Лейбъристка партия губи изборите.На принц Чарлз също му се случва да си изпусне езика. По време на семейна ваканция през 2005 година престолонаследникът трябва да говори пред медиите. Но непосредствено преди да застане пред микрофоните, казва тихичко на синовете си, че мрази медийните изяви. А за кралския репортер на BBC Николас Уичъл е още по-краен: „Не мога да понасям този човек. Наистина. Той е толкова ужасен, наистина е ужасен”. Само че принцът не подозира, че микрофоните „хващат” откровенията му.
Сходни проблеми с медиите има и Джордж У. Буш. По време на кампанията за втори мандат Буш и вицепрезидентът Дик Чейни дискутират присъстващите репортери. Когато видял кореспондента на вестник „Ню Йорк Таймс”, президентът побързал с квалификацията „класически задник”. Коментарът на Буш не остава скрит, но въпреки това той отказва да се извини.
За своя реплика обаче се извинява преподобният Джеси Джексън. Правозащитникът счита, че Барак Обама неправомерно си позволявал да говори обидно за афроамериканците преди избирането му за президент. И в тази връзка през 2008 година си позволява следната реакция: „Бих искал да му откъсна топките!”. Джексън казва това по време на реклами, докато дава телевизионно интервю. Но думите се чуват в ефир.
В подобна ситуация се озова и политическият анализатор Пеги Нуунан. По време на предаване на живо преди 3 години, сдържайки се от крайни оценки за избора на Сара Пейлин за кандидат-вицепрезидент на Републиканската партия, Нуунан е повече категорична в мнението си, докато текат рекламите. Според анализатора с Пейлин за вицепрезидент борбата на Джон Маккейн за Белия дом „е обречена”. Лично мнение, което зрителите чуват.
През 2005 година френският президент Жак Ширак е „хванат” от микрофони да се оплаква пред руски и германски представители от качеството на британската храна, определяйки я като втората най-безвкусна след финландската. Ширак дори стига до заключението, че единственият принос на Великобритания към европейското земеделие е болестта „луда крава”.
сряда, 9 ноември 2011 г.
Как общуват котките?
Език на тялото
Езикът на тялото играе важна роля в комуникацията между котките, както и между котките и хората. Частите на тялото, чрез които те комуникират са: опашка, уши, мустаци, очи, поза на тялото, търкане, изражение на муцуната.
Опашка
Изправена опашка с малки движения обикновено означават внимание, доволна поза. Това е котка, която е приятелски настроена, която е още любопитна към заобикалящата я среда. Ако котката лежи и е с отпусната опашка, то тя е в безгрижно настроение. Ако опашката е снишена и котката замахва с нея напред назад, това обикновено означава че в котката се заражда притеснение и гняв. Извита надолу опашка е знак за предупреждение. Опашката на гневна или уплашена котка може да настръхне.
Уши
Ако ушите на котката са изправени и леко насочени навън означава, че котката е в щастливо, любознателно настроение. Ако отворите на ушите са насочени напред означава, че котката е под тревога за нещо, вероятно е чула мишка. Ако ушите сочат назад, обикновено това е притеснение за нещо и котката е в отбранителна позиция. Изправени уши с отвори сочещи назад озночава че котката е готова да се бие. Ако пък ушите са снишени хоризонтално на главата, то котката е уплашена и е готова да избяга или да се защитава.
Мустаци
Ако мустаците на котката са широко разгърнати и сочат напред, то котката е под тревога и е готова за действие. Ако мустаците са прибрани и сочат настрани, то най-вероятно котката е отпусната и отворена за компания. Ако пък мустаците са прибрани плътно до лицето, котката вероятно е уплашена и готова да се отбранява.
Очи
Ако котката гледа съсредоточено в някой или нещо, то обикновено означава, че или много заинтригувана или се чувства заплашена. Продължително вторачване означава `Внимавай`. Ако котката ви премигва с очи това е сигнал за смиреност и покорност. Ако котката е отпусната и спокойна очите и са присвити и обратното ако са широко отворени с разширени зеници котката е уплашени.
Пози
Ако задната част на котката е извита нагоре и козината е настръхнала това е знак, че е уплашена и готова да се бие(rumble). Котки, които трият тялото си в човек обикновено са щастливи и доволни. Ако котката размятва задницата си, то означава че е щастлива и игриво настроена и вероятно иска да я потриете по коремчето – тази поза обикновено демонстрира голямо доверие. Ако котката обаче размахва лапите си във въздуха, то това може да означава да стоите настрани. Това е класическа поза, която означава че котката не може да избяга от нападателя си и боя е неизбежен.Разтриване
Котка, която трие тялото си във вашето или разтрива лапите си във вас е не просто привързана към вас, но и има чувство за собственост върху вас. Последното е наследство от времето когато котка ви е била малка и с потриване към майката е стимулирала производство на мляко. Ако котката ви докосва внимателно с лапите си, то също означава голяма привързаност, а пък ако ви удря с лапата си означава да се отдръпнете.
Изражение на муцуната
Лицето на котката не е изразително както при кучетата, но въпреки това изравява емоции. Постоянно треперещ език означава тревога, като тежкото дишане може да е признак за умора, болест или страх. Ако котарак има странно саркастично изражение докато диша, то вероятно е надушил разгонена женска или друга необикновена миризма.
Общуване чрез звуци
Въпреки че общуването чрез звуци е най-маловажно от начините на общуване на котката, с тях те също предават много информация на околните и специално на хората. Някои породи като сиамската са по-гласовити от другите. Всички обаче имат стандартен набор от звуци. Най-известното `мяуу` може да означава, че котката иска нещо, че е смутена или е нацупена от някаква ситуация и очаква вие да направите нещо. Мъркането обикновено означава `Добре дошъл вкъщи. Радвам се да те видя.` Майките издават меко мъркане, с което викат малките си, а понякога използват този звук и в компанията на хора. Ръмженето, съскането, плаченето и озъбването очевидно означават оплакване, уплаха или гняв. Направете и място като чуете тези звуци. Най-популярното мъркане е основно израз на задоволство, но в някои случаи означава, че котката е разстревожена или пък се опитва да се успокои след стрес.
Забавни факти за котките
Мислите, че домашният Ви любимец е обикновен? Вярвате или не, има много интересни факти, които много хора не знаят. Ето и някои от тях:
- котките прекарват почти 30% от живота си в това да се почистват с език;
- когато котката се почиства с език, тя губи почти същото количество слюнка под формата на течност, както когато уринира;
- котките и хората имат сходни участъци в мозъка, отговарящи за емоциите;
- има 33 породи домашни котки и над 500 милиона домашни котки в света;
- сърцето на Вашата котка бие два пъти по-бързо от Вашето;
- по време на живота си една женска котка може да има почти 100 котенца;
- котките почти никога не мъркат на други котки – звукът е запазен за хората;
- котките нямат потни жлези;
- котката може да подскочи на височина 7 пъти ръста си;
- котките имат по 5 пръста на всяка предна лапа, но само по 4 пръста на задните лапи;
- възрастната котка може да бяга със скорост 12 мили в час и да спринтира с почти 30 мили в час;
- носът на всяка котка има резки в уникален модел не по-различен от човешките пръстови отпечатъци;
- телата на котките са изключително гъвкави; скелетът на котките съдържа над 230 кости /човешкият има около 206/ и тазът и раменете са свободно свързани с гръбнака. Това увеличава тяхната гъвкавост и им позволява да се вмъкват в много малки пространства;
- котките имат по-добра памет от кучетата. Тестове проведени от Мичиганския университет правят заключението, че докато паметта на кучетата трае не повече от 5 минути, тази на котките се задържа до 16 часа – надминава дори паметта на маймуните и орангутаните.
- котките прекарват почти 30% от живота си в това да се почистват с език;
- когато котката се почиства с език, тя губи почти същото количество слюнка под формата на течност, както когато уринира;
- котките и хората имат сходни участъци в мозъка, отговарящи за емоциите;
- има 33 породи домашни котки и над 500 милиона домашни котки в света;
- сърцето на Вашата котка бие два пъти по-бързо от Вашето;
- по време на живота си една женска котка може да има почти 100 котенца;
- котките почти никога не мъркат на други котки – звукът е запазен за хората;
- котките нямат потни жлези;
- котката може да подскочи на височина 7 пъти ръста си;
- котките имат по 5 пръста на всяка предна лапа, но само по 4 пръста на задните лапи;
- възрастната котка може да бяга със скорост 12 мили в час и да спринтира с почти 30 мили в час;
- носът на всяка котка има резки в уникален модел не по-различен от човешките пръстови отпечатъци;
- телата на котките са изключително гъвкави; скелетът на котките съдържа над 230 кости /човешкият има около 206/ и тазът и раменете са свободно свързани с гръбнака. Това увеличава тяхната гъвкавост и им позволява да се вмъкват в много малки пространства;
- котките имат по-добра памет от кучетата. Тестове проведени от Мичиганския университет правят заключението, че докато паметта на кучетата трае не повече от 5 минути, тази на котките се задържа до 16 часа – надминава дори паметта на маймуните и орангутаните.
24 ноември - Света Екатерина
Църковен празник - Света великомъченица Екатерина, Свети Меркурий
Народен празник - Света Екатерина, Катерининден
Днес празнуват именниците : Екатерина, Катя, Катерина, Катрин, Катина, Тина, Тинка, Тинко
Днес, 24 ноември, Християнската църква почита Св. великомъченица Екатерина и Св. великомъченик Меркурий.
Екатерина живяла от 287 година до 305 година. Родена и живяла в Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Израстнала в знатно царско семейство, баща и Конста бил бивш цар, майка и християнка, но заради гоненията и жестоките мъчения на християните по това време, тя скривала вярата си.
Екатерина се отличавала от връстниците си с изключителната за възрастта си мъдрост, остър ум и красота. Още на 18 години тя изучила лекарската наука и творенията на всички древни поети, философи и езически писатели. Изучила и говорила различни езици и диалекти. Заради тези си качества много богати момци и царски синове искали ръката й, но тя отказвала с думите, че иска да се омъжи за момък, който е да е равен на нея по благородство и богатство, да е красив и начетен. Такъв сред царските синове нямало, имало богати, но мъдри и красиви, колкото нея - нямало. Дълбоко в сърцето си Екатерина не искала да се омъжва, въпреки желанието на семейството й да я омъжи, за да не отиде царското семейно богатство в чужди ръце.
Семейството и не знаело какво да направи и затова един ден майка й я завела при духовния си баща за съвет. Той видял колко е умна и мъдра Екатерина и решил да я посвети в Божията вяра и мъдрост. Екатерина веднага повярвала, приела и обикнала Христовата вяра и била удостоена с честта да види на сън Божия син и Божията майка.
Екатерина открито заявявала вярата си и осъждала управниците за мъченията, на които те подлагали християните. Заради това по заповед на императора тя била хвърлена в тъмница. Жестоко била измъчвана, бита и обезобразена. Въпреки глада и мъченията, на които била подложена, тя не се отказала от своята вяра и като разбрал император Максимиан, че тя няма да се откаже той я осъдил на смърт, чрез разпъване на колело. Но заповедта на императора не могла да бъде изпълнена, защото колелото се разпаднало след като Екатерина го докоснала и вместо това тя била обезглавена.
Като символ на Екатерина Александрийска се превръща колелото с шипове, което е наречено на нейно име.
Света Екатерина се смята за лечителка и може да лекува шарка и бяс. Покровителка е на всички - занаятчии, грънчари, предачи, точилари, мелничари, механици, адвокати, архивисти, апологети, библиотекари, библиотеки, юристи, писари, секретари, стенографи, теолози, ученици, учители, Сорбоната, момичетата, неомъжените момичета, старите моми, умиращите хора.
На днешния ден, Християнската църква почита и Свети Меркурий. Той бил войник и заради вярата си в Христос, след жестоки мъчения бива убит през 251 година.
В народния календар днешния ден е отбелязан като Катерининден. Той се празнува най-вече в Южната част на България. Заради вярванията, че Света Екатерина предпазва от шарка, на този ден майките с малки деца, ставали рано сутрин и замесвали тесто с вода от кладенец или извор. Тестото разделяли на две части, с едната омесвали кравайче, което след като го опичали го намазвали с мед и го слагали на горния праг на вратата или го хвърляли на покрива на къщата, като го наричали за баба Шарка. С другата част омесвали питка, която още докато била топла, намазвали с мед и изнасяли навън за да раздадат за здраве на децата. От същата питка давали и на кучетата, за да не ги хваща бяс.
На този ден жените не работели, не плетяли, не шиели или режели с ножици или нож, защото ако се порежели, раната им нямало да заздравее.
Днешният ден се почита и против треска, тежки болести и висока температура.
В някои части на страната пък се празнува Мишинден, жените замазвали огнището с кал, и раздавали със затворени очи варена царевица и боб, за да са затворени очите и устата на гризачите.
Честито на всички именници, които празнуват на днешния ден! И нека да помолим днес, Света Екатерина да бди над нас и нашите семейства и да ни пази от болести.
Народен празник - Света Екатерина, Катерининден
Днес празнуват именниците : Екатерина, Катя, Катерина, Катрин, Катина, Тина, Тинка, ТинкоДнес, 24 ноември, Християнската църква почита Св. великомъченица Екатерина и Св. великомъченик Меркурий.
Екатерина живяла от 287 година до 305 година. Родена и живяла в Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Израстнала в знатно царско семейство, баща и Конста бил бивш цар, майка и християнка, но заради гоненията и жестоките мъчения на християните по това време, тя скривала вярата си.
Екатерина се отличавала от връстниците си с изключителната за възрастта си мъдрост, остър ум и красота. Още на 18 години тя изучила лекарската наука и творенията на всички древни поети, философи и езически писатели. Изучила и говорила различни езици и диалекти. Заради тези си качества много богати момци и царски синове искали ръката й, но тя отказвала с думите, че иска да се омъжи за момък, който е да е равен на нея по благородство и богатство, да е красив и начетен. Такъв сред царските синове нямало, имало богати, но мъдри и красиви, колкото нея - нямало. Дълбоко в сърцето си Екатерина не искала да се омъжва, въпреки желанието на семейството й да я омъжи, за да не отиде царското семейно богатство в чужди ръце.
Семейството и не знаело какво да направи и затова един ден майка й я завела при духовния си баща за съвет. Той видял колко е умна и мъдра Екатерина и решил да я посвети в Божията вяра и мъдрост. Екатерина веднага повярвала, приела и обикнала Христовата вяра и била удостоена с честта да види на сън Божия син и Божията майка.
Екатерина открито заявявала вярата си и осъждала управниците за мъченията, на които те подлагали християните. Заради това по заповед на императора тя била хвърлена в тъмница. Жестоко била измъчвана, бита и обезобразена. Въпреки глада и мъченията, на които била подложена, тя не се отказала от своята вяра и като разбрал император Максимиан, че тя няма да се откаже той я осъдил на смърт, чрез разпъване на колело. Но заповедта на императора не могла да бъде изпълнена, защото колелото се разпаднало след като Екатерина го докоснала и вместо това тя била обезглавена.
Като символ на Екатерина Александрийска се превръща колелото с шипове, което е наречено на нейно име.
Света Екатерина се смята за лечителка и може да лекува шарка и бяс. Покровителка е на всички - занаятчии, грънчари, предачи, точилари, мелничари, механици, адвокати, архивисти, апологети, библиотекари, библиотеки, юристи, писари, секретари, стенографи, теолози, ученици, учители, Сорбоната, момичетата, неомъжените момичета, старите моми, умиращите хора.
На днешния ден, Християнската църква почита и Свети Меркурий. Той бил войник и заради вярата си в Христос, след жестоки мъчения бива убит през 251 година.
В народния календар днешния ден е отбелязан като Катерининден. Той се празнува най-вече в Южната част на България. Заради вярванията, че Света Екатерина предпазва от шарка, на този ден майките с малки деца, ставали рано сутрин и замесвали тесто с вода от кладенец или извор. Тестото разделяли на две части, с едната омесвали кравайче, което след като го опичали го намазвали с мед и го слагали на горния праг на вратата или го хвърляли на покрива на къщата, като го наричали за баба Шарка. С другата част омесвали питка, която още докато била топла, намазвали с мед и изнасяли навън за да раздадат за здраве на децата. От същата питка давали и на кучетата, за да не ги хваща бяс.
На този ден жените не работели, не плетяли, не шиели или режели с ножици или нож, защото ако се порежели, раната им нямало да заздравее.
Днешният ден се почита и против треска, тежки болести и висока температура.
В някои части на страната пък се празнува Мишинден, жените замазвали огнището с кал, и раздавали със затворени очи варена царевица и боб, за да са затворени очите и устата на гризачите.
Честито на всички именници, които празнуват на днешния ден! И нека да помолим днес, Света Екатерина да бди над нас и нашите семейства и да ни пази от болести.
Абонамент за:
Публикации (Atom)