На този ден имен ден празнуват: Андрей, Андриан, Андреа,
Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо,
Дешка
Информация за Андреевден
Църквата почита Свети Андрей Първозвани, наречен така, защото пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христос.
Андрей Първозвани се смята за апостол на православните славяни,
защото именно той ръкоположил първия епископ в Цариград - Стахий, а
кръщение и миропомазание православните славяни — българи, сърби и
руснаци, са получили именно от Цариградската патриаршия.
Традиции и обичаи на Андреевден
Българите наричат празника
“Едрей”, “Едринден” или “Мечкин ден”. Според народните възгледи на този
ден започва нарастването на деня. Още в навечерието на празника или в
настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито,
фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите,
тъй както наедряват сварените зърна. От варивото ядат всички. От него се
дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават
от варивото из махалата, за да е плодовита годината.
В българските
земи на север от Балкана Андреевден се почита като празник на мечките,
познат под името “Мечкин ден”. Според народното предание някога св.
Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но
една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра,
впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си.
Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова
светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител. Преди
изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема
шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху
покрива на къщата със заклинанието: “На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш
суровия и да не ядеш стоката и човеците!”
Деня празнуват и
невестите, очаквайки благоволението на съдбата - да нарастват като деня и
семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.
На Свети Андрей не се работи къщна работа. Не бива и да се перат дрехите.
източник: imen-den.net
Днес отбелязваме
Андреевден, познат още като
празник на семето (зърната). На този ден се вари
жито, боб, леща, грах, просо или ечемик.
Традиция и обичаи на Андреевден
Според традицията, рано сутринта се взема от
наедрялото зърно и се хвърля нагоре в комина, за да растат високо всички
житни растения и да са едри мамулите на царевицата.
На особена почит на този ден са младите булки. Дава им се да хвърлят семената в комина, за да забременяват по-лесно и бързо.
Народът свързва този ден с разбирането, че
денонощието започва да расте – наедрява, затова го наричали Едреевден. А сънцето започва да помръдва като „пиле в яйце”.
В някои части на България това е Мечкинден,
посветен на мечката. Вярва се още, че на този ден мечките обикалят по
домовете и където не са им приготвили храна, изяждали децата.
Предната вечер
жените ронят кукуруз (царевица), да я
приготвят за мечките, защото те много я обичат. Киснат я във вода, а на
сутринта я сваряват. Най-възръстната жена в къщата взема 3 пъти по 10
зърна, хвърля ги нагоре в комина и изрича: „На ти, мечко, варен
кукуруз, да не ядеш суров!”
Вярва се също, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин
заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората
яхнал мечка, за да прогонва дългите нощи и зимата.
Едно старо предание гласи, че когато светецът живял
като отшелник сам в планината, мечка изяла единствения му вол. Тогава
той победил мечката, впрегнал я в ралото и изорал нивата си. Оттогава тя
му се подчинява.
На този ден жените не работят къщна работа – не предат, не
тъкат, не плетат, не чистят, не перат, за да не нападне мечката нивите с
царевица, кошерите и добитъка (ако е стравница).
Андреевден съвпада с коледните пости, но църквата разрешава да се яде риба.
Името Андрей идва от гръцки език и означава мъжествен, храбър, силен
източник: giasks.com
Света Варвара е родена в края на 3 век. Баща й Диоскор бил езичник.
Смята се, че родното място на светицата е някъде в днешно Разложко.
Според едно от вярванията, след смъртта на майка й, бащата й издигнал
висока кула, в която затворил дъщеря си, за да е далеч от очите на
обикновените хора, които според него били недостойни да гледат
изключителната красота на момичето. То израснало в размишления за света,
който не познава, и за Бога. Когато станало време да се омъжи, баща й
разрешил да излезе, за да си намери жених. Така тя се запознала с много
хора, които я "запознали" отблизо с Христовата вяра и не след дълго
Варвара решила да приеме светото кръщение.