четвъртък, 27 септември 2012 г.

6 октомври – Св. апостол Тома

На 6 октомври православната църква отбелязва деня на Свети апостол Тома, един от Дванадесетте апостола, които пряко от Иисус са получили учението Му. Наричат го Неверни, защото не повярвал в раните на Христос, докато не ги пипнал.

В “Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски” пише: “Св. апостол Тома, наричан Близнак, произхождаше от Галилейския град Панеада. Когато Господ Иисус Христос, заради спасението на човешкия род, живееше на земята сред хората, ходеше по градове и села, поучаваше народа и изцеляваше болните, Тома също беше един от онези, които Го следваха. Той чу Неговото спасително учение, видя чудесата и от сърце се привърза към Спасителя - тръгна след Него и непрестанно насищаше душата си като слушаше Божествените Му думи и като гледаше Неговото пресвето лице. Малко след това Господ го избра в числото на дванадесетте Апостоли и заедно с тях Тома Го последва дори до пречистите Му страдания, понесени доброволно заради нашето спасение.

След възкресението на Спасителя, св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Отначало другите апостоли му казваха: "Видяхме Господа", но той не искаше да им повярва, докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани. Осем дни по-късно апостолите се бяха събрали, а заедно с тях беше и Тома. Тогава Господ им се яви и му каза:

- Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

Със страх и трепет св. Тома видя раните на Спасителя и попипа Неговите животворни ребра, а след това рече:

- Господ мой и Бог мой!

С тази своя постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици”.

Свети апостол Тома проповядвал в Парта, Мидия и Индия. В един град обърнал във вярата царица Мигдония и сестра й Терциада. Хвърлен в тъмница, в огнена пещ - на нажежена желязна скара, останал невредим. Повели го извън града, за да го умъртвят, а след него вървели новоповярвалите Азан и Сафот, висши сановници. Апостолът ги благословил: Сафот поставил за свещеник, Азан - за дякон. Починал прободен с копие. Мощите му били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.

На 6 октомври имен ден празнуват всички с имена Тома, Томас, Томан, Томислав,

Томина и др.

1 Октомври - Покров Богородичен

Празникът "Покров на Пресвета Богородица" възниква през X в. във Византия. В Константинопол, в църквата във Влахерна, по време на нощно бдение няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.


Покров Богородичен (от църковнославянски: покривало) е православен църковен празник. В традицията на Църквата Покров се свързва с явяването на Света Богородица в църквата във Влахерна (Константинопол) през 9 век. Градът бил заплашен от нападение на войски от Киевска Рус. Събралите се на молитва хора видели Богородица да разстила покривалото (покрова) си над присъстващите в знак на защита.

---

Предполага се, че празникът е честван от гръцките православни църкви през ранното Средновековие, но по-късно е забравен или забранен. Той е въведен от киевския княз св. Андрей Боголюбски ок. 1164 г., когато той построява една от най-красивите руски църкви на Нерл във Владимир и я нарича на Покров Богородичен. От Руската църква празникът e заимстван в Българската църква през 19 век. По новия стил този празник се празнува на 1 октомври. Много православни църкви и манастири носят името на Покрова на Пресвета Богородица. В България съществува и фондация Покров Богородичен.

понеделник, 17 септември 2012 г.

17 Септември - Мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София

Именници: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен


Православната църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнските добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали и на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
В светския календар както и в църковния, на тази дата се празнуват основните добродетели: вяра, надежда, любов и мъдрост. Според традицията, жените раздават питки и плодове за здраве. Всеки проявява милосърдие към хората в беда - помага се на сиромах и на сираче, гостенин не се връща.
На 17.09 празнува столицата София. Обявена за столица на България на 4 април 1879 г. , тогава в нея са живеели 12 000 души. За броени години населението се увеличава почти десет пъти. Обликът й бързо се променя. На мястото на тесните турски сокаци идват павирани улички. Започва усилено строителство на административни сгради, училища, банки, църкви, канализация. Градът става модерен и красив.
Георги Чапкънов - скулптурата на Света София Днес, в началото на 21 век, София се променя още по-бързо. Реституцията върна стари имоти. "Бясното" строителство нахално украде пространство от тротоарите, зелените площи между блоковете и градските паркове. Пренаселена, задъхваща се от автомобили и хора, столицата ни мери рамо с големите европейски градове.
С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. църковният празник на Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов се определя като празник на столицата. Заслужава да се отбележи скулптората на Света София на големия български скулптур Георги Чапкънов, като един от символите на хилядолетния град. Със лавровия венец, совата и красотата, тя излъчва сила - силата на мъдростта, подкрепена от вярата, надеждата и любовта.
Църквата Света София Eдин от най-ярките символи на столицата е древната църква “Св. София”, която дава и името на града. Храмът е построен върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През 2 век на това място е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма. Църквата представлява базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Според преданието, чудотворната сила на Света София е опазила сградата на църквата през вековете, срещу нападения и природни стихии, запазила е чак до днес красотата на строга, елегантна и симетрична архитектура.


----------------------
Източник: интернет


четвъртък, 13 септември 2012 г.

14 септември - Кръстовден

Именници: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.

Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен. С летния Кръстовден, наричан още Гроздоберник, се отбелязва началото на есента. По лозята настава гроздобер, защото на този ден слънцето тръгва назад, връща се към зимата. Денят и нощта се “кръстосват”. На този ден се спазва строг пост. Свещеник обикаля домовете на вярващите и ги благославя със Светия кръст, поръсвайки ги със светена вода. На този ден се честват лечителите, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.
Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.

--------------------------

Информация за Кръстовден

На този ден православната християнска църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници - “въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.
Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ - вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

Традиции и обичаи на Кръстовден

Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.
На този ден се честват лечителите, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.
Често по асоциативен път възниква поверието, че говеенето на празника се спазва против болки в кръста.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.


 --------------------------

Православната християнска църква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.

Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.

Църквата извършва поклонение пред пречестния Господен Кръст четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.

Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш".

Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.

Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина.

През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.

През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст.

След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.

В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста.

Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене.

Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.

В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.


Източник: Интернет