събота, 3 декември 2011 г.

5D кино отваря врати в Галерия Пловдив

Какво разбираме под 5D кино?
В далечната 1890 г. англичанинът Уилям Фрийс-Грийн подава заявление за патентоване на процеса, позволяващ на човека да вижда образите на екрана в три измерения; Разцветът на 3D киното започва през 1952 г. с филма Бвана Девил - първият триизмерен филм, показван по кината. Първата от тях разчиташе на така наречените анаглифни образи. При тях картините, предназначени съответно за лявото и дясното око, се разпределят с помощта на очила, чиито стъкла са с два цветни филтъра. Най-често цветовете са червено и зелено. Така едното око вижда само картините, оцветени в червено, а другото око само картините, оцветени в зелено. От съвременна гледна точка, тази технология е крайно остаряла и несъвършена. Или, както казват нашите приятели американците, green and red - bad. Тоест, червено и зелено равно на лошо;
В средата на 20-и век в областта на 3D киното навлиза поляризацията. При нея двете стъкла на очилата, с които се гледа филмът, са поляризирани по различен начин. Излъчваната на екрана картина също е с различна поляризация и така отново всяко око вижда само този образ, който е предназначен за него. Разбира се, за да се получи илюзията за движение на образа, окото трябва да вижда поне 24 кадъра в секунда. Така, за да има достатъчно кадри и за двете очи, при тази технология кино машините прожектират по 48 кадъра в секунда - 24 за всяко око. На този принцип работеха и повечето системи за 3D кино до момента. Включително и въведената през 1986 г. система I-Max;
Разликата между 3D и 5D киното, е че зрителите „влизат” във филма с още две сетива – вибрации и миризми. За да се създане усещането за реално присъствие по време на излъчването на филма, седалките в киносалона започват да се движат и вибрират в определени моменти. Като по този начин създават различни усещания: за полет, за падане, за сблъсък, разтрисане.
Освен вибрациите, зрителите вече могат да усетят и характерни миризми в кинозалата, които са свързани с излъчваната сцена от лентата. В похдодящите моменти от филма се усещат пръскане с вода, вятър, ускорение и усещането, че потъваш в океана, заобиколен от мехурчета въздух.
Специалисти твърдят, че това кино се възприема с пълна чувствителност от хора, които имат проблеми със зрението /намалено зрение или невиждащи с едното око/. Ефектът се предизвиква от специалните очила, с които се гледа киното на бъдещето. Те са така конструирани, че дават възможност само едното око да възприема триизмерната визия.
Движенията и ефектите, които може да се усетят по време на кинопрожекция са:
 Люлеене
 Вибриране
 Въздушна струя
 Водни пръски
 Силен вятър
 Миризма
 Изтласкване
 Турбулентност

Няма коментари:

Публикуване на коментар