четвъртък, 13 септември 2012 г.

14 септември - Кръстовден

Именници: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.

Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен. С летния Кръстовден, наричан още Гроздоберник, се отбелязва началото на есента. По лозята настава гроздобер, защото на този ден слънцето тръгва назад, връща се към зимата. Денят и нощта се “кръстосват”. На този ден се спазва строг пост. Свещеник обикаля домовете на вярващите и ги благославя със Светия кръст, поръсвайки ги със светена вода. На този ден се честват лечителите, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.
Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.

--------------------------

Информация за Кръстовден

На този ден православната християнска църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници - “въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.
Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ - вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

Традиции и обичаи на Кръстовден

Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.
На този ден се честват лечителите, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.
Често по асоциативен път възниква поверието, че говеенето на празника се спазва против болки в кръста.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.


 --------------------------

Православната християнска църква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.

Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.

Църквата извършва поклонение пред пречестния Господен Кръст четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.

Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш".

Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.

Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина.

През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.

През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст.

След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.

В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста.

Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене.

Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.

В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.


Източник: Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар