17 Септември - Мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София

Именници: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен


Православната църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнските добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали и на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
В светския календар както и в църковния, на тази дата се празнуват основните добродетели: вяра, надежда, любов и мъдрост. Според традицията, жените раздават питки и плодове за здраве. Всеки проявява милосърдие към хората в беда - помага се на сиромах и на сираче, гостенин не се връща.
На 17.09 празнува столицата София. Обявена за столица на България на 4 април 1879 г. , тогава в нея са живеели 12 000 души. За броени години населението се увеличава почти десет пъти. Обликът й бързо се променя. На мястото на тесните турски сокаци идват павирани улички. Започва усилено строителство на административни сгради, училища, банки, църкви, канализация. Градът става модерен и красив.
Днес, в началото на 21 век, София се променя още по-бързо. Реституцията върна стари имоти. "Бясното" строителство нахално украде пространство от тротоарите, зелените площи между блоковете и градските паркове. Пренаселена, задъхваща се от автомобили и хора, столицата ни мери рамо с големите европейски градове.
С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. църковният празник на Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов се определя като празник на столицата. Заслужава да се отбележи скулптората на Света София на големия български скулптур Георги Чапкънов, като един от символите на хилядолетния град. Със лавровия венец, совата и красотата, тя излъчва сила - силата на мъдростта, подкрепена от вярата, надеждата и любовта.
Eдин от най-ярките символи на столицата е древната църква “Св. София”, която дава и името на града. Храмът е построен върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни. През 2 век на това място е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма. Църквата представлява базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида. Според преданието, чудотворната сила на Света София е опазила сградата на църквата през вековете, срещу нападения и природни стихии, запазила е чак до днес красотата на строга, елегантна и симетрична архитектура.


----------------------

Източник: интернет

14 септември - Кръстовден

Именници: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.

Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен. С летния Кръстовден, наричан още Гроздоберник, се отбелязва началото на есента. По лозята настава гроздобер, защото на този ден слънцето тръгва назад, връща се към зимата. Денят и нощта се “кръстосват”. На този ден се спазва строг пост. Свещеник обикаля домовете на вярващите и ги благославя със Светия кръст, поръсвайки ги със светена вода. На този ден се честват лечителите, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.
Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.

--------------------------

Информация за Кръстовден

На този ден православната християнска църква празнува един от своите най-важни и тържествени празници - “въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.
Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие; жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.
Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ - вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

Традиции и обичаи на Кръстовден

Обичаят включва поръсването със светена вода на къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта. За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“ умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.
На този ден се честват лечителите, които лекуват “пресекнал се кръст”, наместват изкълчени и навехнати крайници и “оправят счупени кокали”.
Често по асоциативен път възниква поверието, че говеенето на празника се спазва против болки в кръста.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.

 --------------------------

Православната християнска църква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха.

Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.

Църквата извършва поклонение пред пречестния Господен Кръст четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога.

Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш".

Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си.

Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина.

През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.

През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст.

След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.

В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста.

Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене.

Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

Както на Симеоновден, така и на Кръстовден, в някои български краища се поставя началото на есенната оран и сеитба; с празника започва и гроздоберът.

В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.

Източник: Интернет

15 АВГУСТ - ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА

Именници: Мария, Мара, Марена, Марилена, Мариан, Марияна


Християнският свят чества Успение Богородично, защото на този ден се е споминала Дева Мария - майката на Христос. Празникът се нарича Голяма Богородица (за разлика от Малка Богородица през септември, когато се е родила светицата). Чества се най-вече от жените, които се молят на светицата да благослови семействата им и да дава здраве на децата им. Бездетните принасят курбан с молба за майчинство. На Успение на Пресветата Богородица - покровителката на майчинството и жените, се раздава от първите набрани дини и грозде. Колят се животни и се правят курбани за здраве и дълъг живот.
Обредна трапеза: варено жито, царевица, пшеница, пита, каша от пиле, грозде, диня, мед.

---

Днес е Успение Богородично, известно още като Голяма Богородица. Това е един от 12-те големи християнски празника, като се чества, както от православни, така и от католици.

Българската православна църква отбелязва празника на 15 август, а македонската на 28 август.

Днес е денят, в който Божията майка, която е на 64 години, напуска земния живот и отива при своя син.3 дни преди смъртта Архангел Гавраил й казва, че Господ иска тя да отиде при него в царството му, за да царуват вечно заедно. Последното желание на Богородица е да види Светите апостоли на едно място. Те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.

3 дни по-късно самият Иисус Христос слиза от небето за душата на Богородица. Погребват я в една пещера близо до Гетсимания и затварят входа с огромен камък. След няколко дни я отварят, за да се поклони пред светицата апостол Тома, той намира само нейната плащеница.

Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в небесата Божията майка, която е обкръжена от ангели и им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през  всичките дни."

В памет на нейното явяване, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

След тържествената литургия на Голяма Богородица се освещават обредни хлябове, които жените раздават за здраве и за починалите близки. На днешния ден се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за здраве, за живот, против премеждия и болести и за плодородна година. Традиционните ястия на трапезата са пиле каша, тиква, прясна питка, варено жито, царевица, грозде и диня.


източник: интернет

УСПЕНИЕ НА СВ. АННА - 25 ЮЛИ

Именници: Ана, Анка, Яна, Янка.

Това е вторият ден през годината, посветен на св. Анна. Тя се чества като покровителка на бременността, раждането и майчинството. Стопанките замесват пити и ги раздават за здравето на децата си. Иконата се окичва с цветя и се поставят дарове.

20 Юли - Илинден

Празник имат всички с имена Илия, Илиян, Илко, Илка и Илияна.
На 20 юли Българската православна църква почита паметта на св. пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог.Християнската църква го нарича още от древността "пророк и предсказател на великите Божи дела", "ангел в плът" и "предтеча на второто Христово пришествие".
Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.Денят на св. пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името му.Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари.В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото св. Илия е техен покровител.
Св. Илия носи дъжд и влага и закриля живота.

Имен ден празнуват Юлия и Юлиан

На 16 юли имен ден празнуват всички, които носят имената Юлия, Юлиян, Юлияна - Избери поздрав! На тази дата Българската православна църква почита паметта на Св. мъченица Юлия девица.
Легендата разказва, че Юлия е родена в Картаген и произхожда от знатно и християнско семейство. Но, когато персийците покорили града, те отвлекли много хора от града. Юлия, въпреки че по това време била невръстна също попаднала между пленниците. Купил я търговец от Сирия и той дълго време се опитвал да я откаже от вярата й, но Юлия не се отрекла от Христос. Смъртта й настъпила, когато придружавайки господаря си, св. Юлия попада на остров Корсика по време на езически празненства. Девойката категорично отказала да участва в техните ритуали, затова била подложена на унижения и жестокости - мъчителите й решили да я погубят, така както юдеите били разпънали Христа, затова направили кръст и на него разпнали мъченицата.

Оптимизиране на Mozilla FireFox

Открийте следните редове:

network.http.pipelining
network.http.proxy.pipelining
network.http.pipelining.maxrequests
browser.turbo.enabled
network.dns.disableIPv6
network.http.max-connections
network.http.max-connections-per-server
network.http.max-persistent-connections-per-proxy
network.http.max-persistent-connections-per-server

След това променете :

network.http.pipelining на True (два пъти шраквате върху реда)

network.http.proxy.pipelining на True

network.http.pipelining.ssl на True

network.http.pipelining.maxrequests на 20.

browser.turbo.enabled на True

network.dns.disableIPv6 на True

network.http.max-connections на 128

network.http.max-connections-per-server на 48

network.http.max-persistent-connections-per-proxy на 24

network.http.max-persistent-connections-per-server на 12

* Pipelining инструктира браузъра да отправя множество заявки едновременно към дадена уеб страница. Това е максималния брой заявки към дадена уеб страница.

Сега щракнете с десния бутон на мишката, без значение къде, и изберете New, Integer. В полето за име напишете

nglayout.initialpaint.delay

и изберете стойност "0".

Това определя времето за изчакване на браузъра преди да обработи информацията, която получава.