Православната църква почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов - отдава се почит на добродетелите, които ни крепят - вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка - тя се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнските добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали и на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
В светския календар както и в църковния, на тази дата се празнуват основните добродетели: вяра, надежда, любов и мъдрост. Според традицията, жените раздават питки и плодове за здраве. Всеки проявява милосърдие към хората в беда - помага се на сиромах и на сираче, гостенин не се връща.
На 17.09 празнува столицата София. Обявена за столица на България на 4 април 1879 г. , тогава в нея са живеели 12 000 души. За броени години населението се увеличава почти десет пъти. Обликът й бързо се променя. На мястото на тесните турски сокаци идват павирани улички. Започва усилено строителство на административни сгради, училища, банки, църкви, канализация. Градът става модерен и красив.
Днес, в началото на 21 век, София се променя още по-бързо. Реституцията
върна стари имоти. "Бясното" строителство
нахално украде пространство от тротоарите, зелените площи между
блоковете и градските паркове. Пренаселена, задъхваща се от автомобили
и хора, столицата ни мери рамо с големите европейски градове.
С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. църковният празник на Св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов се определя като празник на столицата. Заслужава да се отбележи скулптората на Света София на големия български скулптур Георги Чапкънов, като един от символите на хилядолетния град. Със лавровия венец, совата и красотата, тя излъчва сила - силата на мъдростта, подкрепена от вярата, надеждата и любовта.
Eдин от най-ярките символи на столицата е древната църква “Св. София”,
която дава и името на града.
Храмът е построен върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика,
разрушени от набезите на готи и хуни. През 2 век на това място е имало римски театър, през следващите векове са
били издигани последователно няколко храма. Църквата представлява базилика с нартекс, три кораба и тристенна апсида.
Според преданието, чудотворната сила на Света София е опазила сградата на църквата през вековете, срещу нападения
и природни стихии, запазила е чак до днес красотата на строга, елегантна и симетрична архитектура.----------------------
Източник: интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар