Информация за Димитровден
Православната църква чества паметта на великомъченик Димитър Мироточиви Солунски. Той е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница . Преди още да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.Традиции и обреди
Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима”. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът” - казват българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на сухо под стрехите и подреждат дървата си за огрев.От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници” на следващия ден. През това време жените не трябва да подхващат женска работа - да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни - да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.
Обредна трапеза: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква
Поверия за Димитровден
В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
------------------------------------------------------------------------------------------
Българската православна църква почита паметта на Св. Великомъченик Димитрий Мироточец. Празникът е наричан от народа Димитровден.
Димитрий се родил в трети век в Солун, като баща му бил градоначалник. Когато момчето поотраснало, родителите започнали да го учат на християнската вярата.
След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните.
Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца.
Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на гръцкия град и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 година.
Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като предвестник на зимата и на студа, светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
източник: интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар