Информация за Петковден
Този ден православната християнска църква посвещава на преподобна Параскева или Петка БългарскаОбреди и Традиции
Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата. Обикновенона Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”. Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.
Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми
Поверия
От Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.
-------------------------------------
На 14 октомври църквата почита преподобна Параскева или Петка Българска. В народните представи св.Петка е светица лечителка и пазителка от болести.
В тракийските земи около Петковден се извършват най-масовите есенни женски жертвоприношения, наричани “Кокоша черква”, “Кокошин курбан”, “Божи дух”, “За лелино здраве” или още “Наместник”. В уречения ден - понеделник, а по-често в събота преди празника, всяка стопанка занася черна кокошка на определено място, смятано за свещено.
Най-често това е висока могила до селото, поляна с вековни дъбове или брястове, извор или стар оброчен каменен кръст. Възрастна жена, вдовица или момче, което още не е станало ерген, коли черните кокошки така, че кръвта им да изтече на едно и също място. Главите на птиците се нареждат една до друга, обърнати на изток, към изгрева на слънцето. С кръвта от закланите кокошки замесват тесто и изпичат специална обредна погача, която се освещава в черквата и после се раздава на присъстващите на обичая жени. Кокошките варят в казан с ориз или зеле и после този курбан се изяжда от жените на трапеза, наредена направо на земята.
Света Петка е родена през 13-и век в тракийския град Епиват на Мраморно море в семейството на заможни българи. Светицата отрано проявявала състрадание към бедните и желание да се посвети на Господ. След смъртта на родителите си тя раздала имуществото им на сиромасите и се оттеглила в малък храм в Иракли, за да служи на Бога. След пет години отишла да се поклони на гроба Господен в Палестина, след което заживяла отшелнически живот в Йорданската пустиня. Малко преди смъртта си, на преклонна възраст, се завърнала в родния си град. По време на царуването на Иван Асен Втори през 1238 г. мощите й били пренесени в старопрестолния Търновград.
След падането на българската столица под османския ятаган, мощите на св. Петка Търновска били пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес те почиват на румънска земя в град Яш, в храма “Три светители”.
В народните представи Петковден е един от празниците, които бележат завършека на лятото, началото на зимата и края на земеделския и животновъден годишен цикъл. Затова народът казва: “На Петковден ралото да ти е под стрехата”. На празника стопаните се разплащат с наетите през лятото ратаи и овчари. На много места в събота преди Петковден се отбелязва Петковска задушница.
В тракийските земи около Петковден се извършват най-масовите есенни женски жертвоприношения, наричани “Кокоша черква”, “Кокошин курбан”, “Божи дух”, “За лелино здраве” или още “Наместник”. В уречения ден - понеделник, а по-често в събота преди празника, всяка стопанка занася черна кокошка на определено място, смятано за свещено.
Най-често това е висока могила до селото, поляна с вековни дъбове или брястове, извор или стар оброчен каменен кръст. Възрастна жена, вдовица или момче, което още не е станало ерген, коли черните кокошки така, че кръвта им да изтече на едно и също място. Главите на птиците се нареждат една до друга, обърнати на изток, към изгрева на слънцето. С кръвта от закланите кокошки замесват тесто и изпичат специална обредна погача, която се освещава в черквата и после се раздава на присъстващите на обичая жени. Кокошките варят в казан с ориз или зеле и после този курбан се изяжда от жените на трапеза, наредена направо на земята.
Света Петка е родена през 13-и век в тракийския град Епиват на Мраморно море в семейството на заможни българи. Светицата отрано проявявала състрадание към бедните и желание да се посвети на Господ. След смъртта на родителите си тя раздала имуществото им на сиромасите и се оттеглила в малък храм в Иракли, за да служи на Бога. След пет години отишла да се поклони на гроба Господен в Палестина, след което заживяла отшелнически живот в Йорданската пустиня. Малко преди смъртта си, на преклонна възраст, се завърнала в родния си град. По време на царуването на Иван Асен Втори през 1238 г. мощите й били пренесени в старопрестолния Търновград.
След падането на българската столица под османския ятаган, мощите на св. Петка Търновска били пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес те почиват на румънска земя в град Яш, в храма “Три светители”.
В народните представи Петковден е един от празниците, които бележат завършека на лятото, началото на зимата и края на земеделския и животновъден годишен цикъл. Затова народът казва: “На Петковден ралото да ти е под стрехата”. На празника стопаните се разплащат с наетите през лятото ратаи и овчари. На много места в събота преди Петковден се отбелязва Петковска задушница.
Няма коментари:
Публикуване на коментар