вторник, 29 ноември 2011 г.

Днес е Андреевден – 30 ноември

Според православната традиция днес честваме деня на свети всехвален апостол Андрей Първозвани (Андреевден). Църквата го нарича „първозван”, тъй като пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Той е един от дванадесетте апостола и ученик на Иисус Христос и брат на апостол Петър. Името му често се среща в Евангелието. Там се разказва неговото житие и случката за нахранването на народа с пет хляба.

От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки на народа минаващия Исус, казал: „Ето агнеца Божий!” Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с него целия ден.

След това отишъл да намери брат си Симон-Петър и му съобщил радостната вест: „Намерихме Месия!” и го довел при Христа. Двамата братя продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболов. Те били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското море и им казал: „Вървете след мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.” Оттогава те навсякъде следвали Христос и били свидетели на неговите чудеса и смърт.

Оттогава свети Андрей проповядвал усърдно из градовете на Понт и Гърция, изцерявал болни, прогонвал нечисти духове, убеждавал новообърнатите да бъдат милостиви към странниците и своите роби и да имат любов към всички. Заедно със св. Йоан Богослов той посетил Ефес и след това прекарал две години в Никея, където извършил много чудеса и обърнал към Христа множество езичници.

Кротостта и добродетелният живот на св. апостол Андрей привличали към него народа, който, като го слушал, се провиквал: „Наистина ти си ученик и приятел на благия и милостивия Бог и Той говори чрез твоите уста!” Светият апостол обиколил с проповед градовете Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. В последната страна и досега са запазени предания за неговия престой там.

По време на своите пътешествия св. апостол Андрей проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал е Севастия (дн. Сухуми), обходил бреговете на Черно море и посетил Херсон Таврически (сегашния Кримски полуостров). Там по това време имало богати гръцки колонии. А за страната, която лежала на север – за Русия, тогава се знаело малко. Племената, които я населявали, били известни под общото име скити.

Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че светият апостол стигнал до река Днепър, до мястото, където сега се намира Киев. Като се изкачил на един хълм, той забил кръст и казал на намиращите се с него ученици: „На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезе оттук по цялата страна.” Сега на същия тоя хълм стои църквата на името на св. Андрей Първозвани. Той е считан и днес за покровител на цяла Русия.

Апостолът посетил и град Византион, прочут още като Константинопол. Също като Спасителя апостол Андрей умира мъченически – заради силата на своята вяра и чудотворство е затворен в тъмница и разпнат на кръст в гръцкия град Патра. В сетния си светецът, като вдигнал очи към небето, извикал: „Не допускай, Господи, да ме снемат от кръста и не ме лишавай от смърт, подобна на Твоята! Приеми ме с мир в Твоите вечни селения!” Този кръст, имащ формата на буквата Х, е известен в иконографията и средновековното изкуство като Андреев кръст.

При император Констанций (337–361 г.) мощите на св. Андрей Първозвани са пренесени в Цариград и са поставени в църквата „Св. Апостоли”. Но когато кръстоносците завладяват Цариград, те ги пренасят в италианския град Амалта. Това става на 6 май 1208 г. Там те почиват и досега. А честната глава на св. Андрей Първозвани е в Рим. През 1964 г. тя бе предадена от Римокатолическата църква на Цариградската патриаршия като дар в знак на възстановените добри отношения между двете свети църкви.

Св. ап. Андрей се счита апостол на православните християни, защото той е ръкоположил първия епископ в Цариград – апостол Стахий, а от Цариградската патриаршия са получили свето кръщение и миропомазание православните славяни – българи, сърби, руси и други.

Старите българи вярвали, че светецът е още покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка, и прогонва зимата и дългите нощи. Наричали празника Едрей, Едринден или Мечкин ден. Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи: „На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно.”

Ето защо нашият народ отбелязва Андреевден като празник на семето (зърното). Вари се жито, боб, леща, грах, просо, ечемик. Сутринта рано се взима от наедрялото зърно и се хвърля в огнището – нагоре, за да растат високо всички житни растения и да са едри като набъбналата царевица. На особена почит на този ден са младите булки, а именно на тях се пада ритуалът с хвърлянето на варените семена, та както бързо наедряват те, тъй и булките да пълнеят с новите рожби.

Легенда разказва, че свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал: „Който тебе не празнува, да го язди твоя кон.” А друга, че светецът победил мечката, впрегнал я в рало и с нея изорал земята.

Затова на 30 ноември в определени региони на България варят царевица и я прехвърлят през комина, като викат: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците.” На традиционната трапеза има предимно варива – боб, леща, царевица, жито, фасул, нахут, и непременно прясна пита. Битувало е интересно вярване, че на този ден слънцето помръдва „както пиле в яйце”. Някога спазвали и забраната на този празник мъжете да не подхващат рало или мотика, а жените – стан или хурка. Вярвало се, че тези, които ги пристъпят, ще бъдат възмездени за греха си или от жестоката мечка стръвница, или от нейния ездач – суровия праведник свети Андрей.

На този ден празнуват именниците Андрей (от андреас – мъжествен, храбър, силен), Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Адриана, Силка.

Милена Андреева


Няма коментари:

Публикуване на коментар