сряда, 9 ноември 2011 г.

Архангеловден

Православните християни отдават почит на св. Архангел Михаил - архистратег (военачалник) на цялото небесно войнство от ангели и архангели.
Освен видимия свят Бог създал и невидим, който се обитава от ангели. Те са разделени на групи - архангели, началства, власти, сили, господство, престоли, херувими и серафими...

Тяхната закрила ни е необходима в духовния живот, в борбата ни със злото и изкушенията.
Всеки човек има своя ангел-пазител, който се моли за него на Бога, предпазва го от беди, съветва го да върши добри дела, внушава му добри мисли и желания и скърби за него, когато греши и забравя Божиите заповеди.

Словото Божие представя св. архангел Михаил като вожд на небесните сили и борец против духовете на тъмнината.

Седем са ангелите, които стоят пред Престола на Господ. Един от тях – Денница – се възгордял и чрез своето падение увлякъл много духове. Оттогава светът е разделен на добро и зло. Под водачеството на Свети Архангел Михаил всички ангели останали верни на доброто. Затова той е на особена почит сред християните.

Светецът е символ на доброто, на справедливостта и светлината. Носител е на силата, която облагородява, затова в иконите е изобразен с копие в ръка, а с краката си тъпче дявола.

Имен ден празнуват кръстените с имената: Ангел, Ангелина, Рангел, Михаил, Михаела, Милена, Милан, Милана, Гаврил, Радка, Райна, Огнян, Пламен, Емилия, Емил...

Народът ни нарича арх. Михаил и св. Рангел, като представата за него е свързана с мита, че бил един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите.

Той вадел душата на човека и затова е наречен Душевадник.

В чест на ангела Душевадник се коли овен или шиле, а на трапезата се слагат обредни хлябове, подобни на онези, които се месят за помен, и червено вино.

източник:rozali.com
-------------------------------


Наричат го още Рангеловден. На този ден православната църква чества водача на небесните сили св. Архангел Михаил. Според народните вярвания Свети Рангел е един от седемте братя, които си разпределили света - небето, земята и човешкия мир и нему се паднали мъртвите. Той имал грижата да прибира душите и да ги носи на оня свят при св. Петър, който мерел греховете им. Затова го наричат душевадник. По традиция на тази дата се прави семеен курбан. Коли се шиле или козле. На трапезата задължително се слагат и два обредни хляба, наречени на Рангел Душевадеца.

Именници: Ангел, Ангелина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милена, Рангел, Рафаил, Гавраил, Гаврил, Серафим, Райко, Рая, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радостин, Радивой, Емилия, Емил, Райко, Райка, Райчин, Рачо, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Милко, Милка, Михо, Геле, Ханка.

11 ноември - Свети Мина.



В този ден православната черква почита паметта на св. мъченици Мина, Виктор, Стефанида и Викентий.

Св. Мина бил войник в Египет. За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан.

Виктор - също така войник, пострадал при император Антонин (138-161 г.) в Италия. Една млада християнка на име Стефанида, която присъствала на неговите страдания, видяла слизащите от небето два светли венци. Тя започнала гръмко да слави подвига на св. мъченик и сама заедно с него се удостоила с мъченическа смърт.

Св. Викентий бил дякон. Той се удостоил да пострада за вярата в испанския град Валенсия при император Диоклетиан.

Именици: Минчо, Мина, Минка, Виктор, Виктория, Викентий.
На 11 ноември българинът празнува в чест на св.Мина.

В неговите представи светецът бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира.Неговият празник бележи средата на т. н. Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни, времето в което вълците бесуват.

От 11 ноември започват “Вълчите празници”.

Вълчите празници водят след себе си най-дългите нощи.

Според поверията страховитата Мрата започвала да върлува от 11 ноември. След тази дата хората избягвали да излизат по късна доба.

В началото на ноември изтичали последните дни, през които прадедите ни си позволявали да се разхождат късно вечер, да играят хоро по тъмно и да се срещат с любимите си след залеза на слънцето.

По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.

От 11-и ноември започвали "вълчите празници", през които дебнели най-страховитите болести. Десетте нощи от 11-и до 21-и народът наричал "мратински".

Мрата била едра черна кокошка с големи очи и криле. Тя обикаляла села и паланки да търси обречените, чиито души трябвало да отнесе в отвъдното. За да се спасят от нея, на 11 ноември хората правели "мратиняк" - принасяли в жертва пиле.

Прерязвали гърлото му, като казвали "не те колим ние, коли те Мратиняка". По този начин смятали, че пренасят болестта върху животното и опазват своите близки. Нанизвали главата и краката на птицата на червен конец и ги връзвали на портата, за да плашат демоните. На следващия ден -12-и ноември, правели магически ритуали с перушината и жлъчката на жертвеното пиле, а свещеникът прекадявал къщите.

За най-страшен смятали деня 21-и ноември, наречен от народа "Куцуклан". Според една легенда глутница вълци тръгнала да ловува и всеки звяр си хванал плячка. Само един от тях, понеже бил куц, не можал да се нахрани. Облегнал се на едно дърво, зад което се криел човек. Хищникът го видял и го изял. За да умилостивят вълците, прадедите ни ги почитали на този ден.

В някои райони се вярвало че този вълк носи късмет. Децата, момчета и момичета се наричали Вълчо, Вълкана, Вълко, за да бъдат здрави и силни. На някои места се вярвало, че ако вълк влезе в стадото и открадне овца, без да бъде забелязан от овчаря, това предвещавало много агнета напролет и много мляко през лятото.

Ритуалът не е случаен - именно по това време на годината хищниците са много агресивни, защото започва техният размножителен период и продължава около седмица. За да избегнат челюстите им, хората не се докосвали до куки, ножове и вили. Всички остри предмети се криели, за да не посяга никой към тях.

Дори някогашните поверия да ви изглеждат наивни, възползвайте се от последните есенни слънчеви лъчи, за да подготвите дома си за зимата. Уплътнете врати и прозорци, за да се предпазите от течение. Защото и да не вярвате в Мрата, не можете да отречете, че след вълчите празници започват най-дългите нощи в годината, когато болестите върлуват с голяма сила.