Информация за Андреевден
Андрей Първозвани се смята за апостол на православните славяни, защото именно той ръкоположил първия епископ в Цариград - Стахий, а кръщение и миропомазание православните славяни — българи, сърби и руснаци, са получили именно от Цариградската патриаршия.
Традиции и обичаи на Андреевден
Българите наричат празника “Едрей”, “Едринден” или “Мечкин ден”. Според народните възгледи на този ден започва нарастването на деня. Още в навечерието на празника или в настъпилото ранно утро всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и пр. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна. От варивото ядат всички. От него се дава на домашните животни, за да е добър приплодът им. Жените раздават от варивото из махалата, за да е плодовита годината.В българските земи на север от Балкана Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името “Мечкин ден”. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител. Преди изгрев слънце на Андреевден най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля нагоре в комина или върху покрива на къщата със заклинанието: “На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!”
Деня празнуват и невестите, очаквайки благоволението на съдбата - да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.
На Свети Андрей не се работи къщна работа. Не бива и да се перат дрехите.
източник: imen-den.net
Традиция и обичаи на Андреевден
Според традицията, рано сутринта се взема от наедрялото зърно и се хвърля нагоре в комина, за да растат високо всички житни растения и да са едри мамулите на царевицата.На особена почит на този ден са младите булки. Дава им се да хвърлят семената в комина, за да забременяват по-лесно и бързо.
Народът свързва този ден с разбирането, че денонощието започва да расте – наедрява, затова го наричали Едреевден. А сънцето започва да помръдва като „пиле в яйце”.
Предната вечер жените ронят кукуруз (царевица), да я приготвят за мечките, защото те много я обичат. Киснат я във вода, а на сутринта я сваряват. Най-възръстната жена в къщата взема 3 пъти по 10 зърна, хвърля ги нагоре в комина и изрича: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суров!” Вярва се също, че Свети Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората яхнал мечка, за да прогонва дългите нощи и зимата.
Едно старо предание гласи, че когато светецът живял като отшелник сам в планината, мечка изяла единствения му вол. Тогава той победил мечката, впрегнал я в ралото и изорал нивата си. Оттогава тя му се подчинява.
На този ден жените не работят къщна работа – не предат, не тъкат, не плетат, не чистят, не перат, за да не нападне мечката нивите с царевица, кошерите и добитъка (ако е стравница).
Андреевден съвпада с коледните пости, но църквата разрешава да се яде риба.
Името Андрей идва от гръцки език и означава мъжествен, храбър, силен
източник: giasks.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар