Именници: Георги, Галя, Ганчо, Ганка, Гергана, Георгина, Генчо, Гиньо, Гоце, Гинка, Гео, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Порица, Йорго.
Чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните
представи е покровител на овчарите и стадата, а от III век и
светец-покровител на войската. Тачен от народа ни повече даже и от
Великден (”хубав ден Великден, дваж по-хубав Гергьовден”), той е
подчертано земеделски и скотовъден празник, на който за първи път през
годината се изкарва добитъкът на паша, издояват се овцете, яде се
агнешко месо и се пие овче мляко. Преди изгрев моми и момци берат цветя и
билки, от които правят венци и окичват със зеленина врати и прозорци. В
ранната утрин всички се къпят в роса за здраве. “Чисти” жени месят
специални обредни хлябове (”овчарник”, “кошара”, “боговица”, “гергьовски
кравай”, “харман”). Но най-важният обичайна празника, почитан и днес, е
заколването на агне като курбан на светеца. Коли се първото обагнило се
след Нова година мъжко агне. И овцата майка, и агнето се окичват с
венци от цветя и зеленина, закрепва му се запалена свещ. Мъжът, който ще
принася курбана, дава на агнето сол, трици и трева (символизиращи
“ситост, плодородие и обилна паша”), прекръства се на изток и заколва
жертвеното животно. Счита се, че кръвта му има предпазващ характер и
затова с нея са се пишели кръстове по лицата на децата и мажели горния
праг на входната врата.
Преди заколването (или след опичането) агнето се носи в черква, за да му се чете молитва.
Обредна трапеза: печено агне, дроб-сарма, яйца, варено жито, обредни
хлябове, квасено мляко, прясно сирене, баница, зелени салати, ястия със
спанак, лобода, киселец, зелен чесън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар