На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.
Стефановден – денят на Свети Стефан, се чества на третия ден след Рождество – 27 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него – също. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.
На всички именници – честито!
Пожелания за имен ден ---> http://imenden.blogspot.com/2011/01/6.html
вторник, 27 декември 2011 г.
четвъртък, 22 декември 2011 г.
22 Декември - великомъченица Анастасия
На 22 декември е Св. великомъченица Анастасия.
Тя живяла през ІІІ век и била дъщеря на знатни и богати римляни. Възпитанието на Анастасия било поверено на един известен със своята ученост човек. Когато пораснала целият Рим бил удивен, както от изключителната й красота, така и от невероятните й знания. Но нейният учител й предал едно друго безценно съкровище – той я бил научил на Христовата вяра. Сърцето на Анастасия горяло от любов към Бога. И тази любов й дала сила да понесе тежките изпитания, които й предстояли.
Още докато Анастасия била много млада, майка й починала, а баща й я омъжил против волята й за някакъв богат и много жесток по характер езичник. Едничка утеха за добрата Анастасия останало изпълнението на християнските й задължения. Тя често излизала облечена в прости дрехи и раздавала пари на бедните. А това просто влудявало сребролюбивия й мъж. След всеки акт на милосърдие, той се отнасял все по-жестоко, и по-жестоко с нея. Уповаващата се на Бога Анастасия, имала чувството, че идва краят на земния й път. Точно тогава мъжът й бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Така Бог наказал жестокосърдечния сребролюбец. Вече нищо не пречело на Анастасия да посвети целият си живот в услуга на ближните. Тя гледала на богатството си само като на средство, поверено й от Бога за благото на другите.
Затова тя постоянно посещавала тъмниците – препълнени със преследваните по това време християни. Тя носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думи на вяра, любов и съчувствие, лекувала болестите им, превързвала раните им. Анастасия се чувствала щастлива, че може да служи на страдащите заради Христа и често повтаряла думите на Псалмопевеца: „За мене са много ценни Твоите приятели, Боже!” (Пс. 138:17 по превода на 70-те).
Така веднъж като гледала как християните отиват на смърт заради вярата си Анастасия се разплакала, тъмничните стражари видели сълзите й, разбрали, че е християнка и я арестували. Като научил коя е – местният управител дълго не можел да разбере, как тя е решила да остави блясъка и разкоша, който я обкръжавал в Рим, за да служи на бедните затворници.
Света Анастасия била подложена на ужасяващи мъчения. Но нищо не можело да сломи любовта й към Господа. Накрая тя била осъдена на смърт чрез изгаряне. Тялото на праведната великомъченица Анастасия обаче останало неповредено от огъня, а душата й отлетяла към Бога, за да блаженства вовеки в Небесното Царство.
Тя живяла през ІІІ век и била дъщеря на знатни и богати римляни. Възпитанието на Анастасия било поверено на един известен със своята ученост човек. Когато пораснала целият Рим бил удивен, както от изключителната й красота, така и от невероятните й знания. Но нейният учител й предал едно друго безценно съкровище – той я бил научил на Христовата вяра. Сърцето на Анастасия горяло от любов към Бога. И тази любов й дала сила да понесе тежките изпитания, които й предстояли.
Още докато Анастасия била много млада, майка й починала, а баща й я омъжил против волята й за някакъв богат и много жесток по характер езичник. Едничка утеха за добрата Анастасия останало изпълнението на християнските й задължения. Тя често излизала облечена в прости дрехи и раздавала пари на бедните. А това просто влудявало сребролюбивия й мъж. След всеки акт на милосърдие, той се отнасял все по-жестоко, и по-жестоко с нея. Уповаващата се на Бога Анастасия, имала чувството, че идва краят на земния й път. Точно тогава мъжът й бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Така Бог наказал жестокосърдечния сребролюбец. Вече нищо не пречело на Анастасия да посвети целият си живот в услуга на ближните. Тя гледала на богатството си само като на средство, поверено й от Бога за благото на другите.
Затова тя постоянно посещавала тъмниците – препълнени със преследваните по това време християни. Тя носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думи на вяра, любов и съчувствие, лекувала болестите им, превързвала раните им. Анастасия се чувствала щастлива, че може да служи на страдащите заради Христа и често повтаряла думите на Псалмопевеца: „За мене са много ценни Твоите приятели, Боже!” (Пс. 138:17 по превода на 70-те).
Така веднъж като гледала как християните отиват на смърт заради вярата си Анастасия се разплакала, тъмничните стражари видели сълзите й, разбрали, че е християнка и я арестували. Като научил коя е – местният управител дълго не можел да разбере, как тя е решила да остави блясъка и разкоша, който я обкръжавал в Рим, за да служи на бедните затворници.
Света Анастасия била подложена на ужасяващи мъчения. Но нищо не можело да сломи любовта й към Господа. Накрая тя била осъдена на смърт чрез изгаряне. Тялото на праведната великомъченица Анастасия обаче останало неповредено от огъня, а душата й отлетяла към Бога, за да блаженства вовеки в Небесното Царство.
вторник, 20 декември 2011 г.
Игнажден
На този ден имен ден празнуват: Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго
Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” “Идинажден”, “Игнатьовден”, “Полаз”, “Полязов ден или “Млада година”.
Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.
Според поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година.
С Игнажден се поставя началото на коледните празници. С него е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година.
Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за плодородие.
Дали ще има плодородие, гадаели и по “въглен на секира”. Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея.
На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.
На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.
За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.
Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, туршии и зеленчуци.
По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за бъдещето през годината - за здравето, плодородието, имането. Полазникът може да бъде чужд или свой човек. Ако той не е късметлия, през годината няма да има благополучие за дома.
На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.
На този ден жените не трябва да работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.
Според друго поверие на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през довело до друго поверие: Смята се, че всичко, което се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата годината, т.е. ще се заинати така да става.
На този ден момците поставят ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.
Информация за Игнажден
На този ден Църквата почита Св. Игнатий Богоносец - един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си. По време на управлението на император Траян, в началото на ІІ век, Игнатий бил откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.
Традиции и Обичаи на Игнажден
Тъй като Игнажден означава „пламенен ден”, днес именици са и хората, носещи имената Игнат, Огнян, Огняна, Пламен и Пламена.
Според поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година.
С Игнажден се поставя началото на коледните празници. С него е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година.
Полазникът (първият гост) често бива избиран и канен предварително от домакините. Когато той пристигне, трябва да разбърка огнището с пръчка и да пожелае на семейството да имат толкова добитък и деца, колкото са искрите. Гостът благославя дома и бива дарен с пшеница и плодове за плодородие.
Дали ще има плодородие, гадаели и по “въглен на секира”. Добър знак за това е, ако изгори докрай въгленът и стане на пепел върху нея.
На Игнажден стопанинът избира и отсича в гората Бъдника - дъбово или крушово дърво, което ще гори в дома на Бъдни вечер.
На Игнажден се приготвят колаци и се прави кръст от замесено тесто, с който стопаните се предпазват от зло. Повечето обичаи са свързани с вярването, че на Игнажден започват Мръсните дни, които траят до Нова година.
За лек и магия започва и извършването на обряда Вардене квас. Това е български обичай, познат и практикуван в Русенско и Разградско. Участничките в него са само жени. Вечерта срещу Игнажден се събират в някой дом и две от тях (първа и последна на родителите си) замесват гърбом към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един ъгъл в стаята. Цяла нощ до него стои будна омъжена жена, а останалите играят хоро. Това се повтаря 12 нощи до Нова година, като се сменя само къщата. Особено внимание се отделя на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година, което потвърждава принадлежността им към коледния цикъл. Последната вечер момите и жените разделят тестото помежду си и го пазят за лек и за правене на магии.
Вечерта преди Игнажден се приготвя празнична трапеза. Всичките ястия трябва да бъдат постни. Поднасят се ошав, варени царевица и боб, туршии и зеленчуци.
Поверия за Игнажден
На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.
На този ден жените не трябва да работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.
Според друго поверие на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през довело до друго поверие: Смята се, че всичко, което се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата годината, т.е. ще се заинати така да става.
На този ден момците поставят ечемик под възглавницата си. Според поверието, ергените ще се оженят за девойките, които са сънували през нощта.
четвъртък, 15 декември 2011 г.
Фейсбук – тотално нов
Социалната мрежа Facebook направи тоталния си редизайн Timeline достъпен за всички потребители.
Само преди седмица компанията на Марк Зукърбърг обяви постепенното пускане на новия облик на профилните страници, като направи дебюта си в Нова Зеландия, съобщава kaldata.com.
В момента потребителите имат избор дали да включат Timeline веднага или да го тестват в 7-дневен период, през който могат да се правят промени в настройките за поверителност. След седмица, обаче всички профили автоматично ще бъдат конвертирани.
За да ползвате Timeline влезте на https://www.facebook.com/about/timeline и натиснете "Get Timeline" в долната част на екрана.
Само преди седмица компанията на Марк Зукърбърг обяви постепенното пускане на новия облик на профилните страници, като направи дебюта си в Нова Зеландия, съобщава kaldata.com.
В момента потребителите имат избор дали да включат Timeline веднага или да го тестват в 7-дневен период, през който могат да се правят промени в настройките за поверителност. След седмица, обаче всички профили автоматично ще бъдат конвертирани.
За да ползвате Timeline влезте на https://www.facebook.com/about/timeline и натиснете "Get Timeline" в долната част на екрана.
вторник, 13 декември 2011 г.
12 Декември - Св. Спиридон Чудотворец
На този ден имен ден празнуват: Спиро, Спиридон, Дарина, Дариела, Дария
Информация за Св. Спиридон Чудотворец
Църквата почита на този ден Св.Спиридон Чудотворец - един от великите светии и чудотворци от 4 век.Традиции и обичаи
Народните вярвания са, че светеца предпазва от кожни заболявания. Затова жените правят специални обредни хлябове и да ги раздават за здраве. Свети Спиридон е покровител и на грънчарите, керемидарите, тухларите и козарите.сряда, 7 декември 2011 г.
9 декември - Зачатие на Св. Анна. Празник на майчинството.
Днес е църковният празник зачатие на Света и праведна Анна. Като майка на Богородица Св. Анна закриля брака, семейството, девствеността, бременните жени и вдовиците.
Този празник е известен още като Зимна Св. Ана или Анино зачатие.
Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени и всеотдайни, че най-накрая той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: "Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!".
След девет месеца – на 8 септември – семейството било ощастливено с момиченце, бъдещата майка на Иисус.
Според народните обичаи, празникът Анино зачатие е празник, познат само в отделни райони на Южна и Западна България. Нощта, предхождаща този празник, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.
В нощта срещу празника магьосниците могат да примамят чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.
Анна е латинска форма на староеврейското Hannah “благоразположение, милост”, името се обяснява и с цяло изречение – “Бог благослови ме със син!”.
Днес празнуват: Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка.
Този празник е известен още като Зимна Св. Ана или Анино зачатие.
Праведните Йоаким и Анна дълго време нямали деца. Желанието и молитвите им към Бога били толкова искрени и всеотдайни, че най-накрая той се смилил над тях и изпълнил молбата им. Един ден, докато Анна работела в градината, при нея се явил ангел и казал: "Анно, ще родиш дъщеря и ще я наречеш Мария!".
След девет месеца – на 8 септември – семейството било ощастливено с момиченце, бъдещата майка на Иисус.
Според народните обичаи, празникът Анино зачатие е празник, познат само в отделни райони на Южна и Западна България. Нощта, предхождаща този празник, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки.
В нощта срещу празника магьосниците могат да примамят чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.
Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.
Анна е латинска форма на староеврейското Hannah “благоразположение, милост”, името се обяснява и с цяло изречение – “Бог благослови ме със син!”.
Днес празнуват: Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Янка.
rozali.com
------------------------
Традиции и обичаи
Народът почита този ден и като празник на врачките. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък.Поверия
Поверията твърдят, че в тази нощ черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.понеделник, 5 декември 2011 г.
6 Декември - Никулден
Никулден е православен празник на Свети Николай Мирликийски - покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.
Празникът се отбелязва на 6 декември. По принцип празникът се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил, след като през 1970 г. българската църква връща "стария стил", т.е. Юлианския календар (по "нов стил" се празнуват само празници като Гергьовден и празника на св. св. Кирил и Методий). Мнението, че празникът е на 19 декември по стар стил, е напълно погрешно, тъй като при преминаването към Грегорианския календар се добавят 13 дни, а не се отнемат.
В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо и др. На празника да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията на празничната маса e да се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
На 6 декември Българската православна църква отбелязва празника на свети Никола (Никулден). Св. Никола е роден в гр. Патра. Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 342 г. в гр. Мир. През 1099 г. мощите на св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега.
В православната вяра на българите светецът Николай, чието име означава "Побеждаващ", се почита като патрон на рибарите. Според народно-християнския мит за подялбата на света, нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. На този ден задължително на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е шаран).
Празникът се отбелязва на 6 декември. По принцип празникът се пада на 19 декември, но той е сред празниците, които се отбелязват по стар стил, след като през 1970 г. българската църква връща "стария стил", т.е. Юлианския календар (по "нов стил" се празнуват само празници като Гергьовден и празника на св. св. Кирил и Методий). Мнението, че празникът е на 19 декември по стар стил, е напълно погрешно, тъй като при преминаването към Грегорианския календар се добавят 13 дни, а не се отнемат.В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай - Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо и др. На празника да уважат именника в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Денят е всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именник. В традицията на празничната маса e да се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
---
На 6 декември Българската православна църква отбелязва празника на свети Никола (Никулден). Св. Никола е роден в гр. Патра. Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 342 г. в гр. Мир. През 1099 г. мощите на св. Никола са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега.
В православната вяра на българите светецът Николай, чието име означава "Побеждаващ", се почита като патрон на рибарите. Според народно-християнския мит за подялбата на света, нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. На този ден задължително на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи (най-често това е шаран).
---------
На днешния ден Българската православна църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) с голям църковен празник. Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.
Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.
След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.
Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина.
Роден е през 3-и век в Патара (дн. Мала Азия), след праведен монашески живот е избран за архиепископ на гр. Мир, Ликийска област. Умира през 342 г. Светите му мощи днес се намират в италианския град Бари. Още в детството си Св.Николай е пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрестанно се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети Николай успокоил морето и възкресил убития моряк. Популярни са и други чудодейни епизоди със светеца, които чрез разказите на моряците придобиват голяма популярност. Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г.
След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни. Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпространява в пределите на Византийската империя през VІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси. Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.
Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
На Никулден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина.
5 Декември - Света Сава (Савинден)
На този ден имен ден празнуват: Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка
В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава. В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
В този ден яловите булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема." и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
"Сава" от старогръцки е „събота" (предвиждащ).
Информация за Света Сава (Савинден)
В източноправославната църква, този ден е посветен на светец мъж – Свети Сава.Обреди и Традиции
В българските представи, Сава е жена - светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата, макар че в отделни райони на страната честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир). Познат е също израза: "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява".В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава. В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
В този ден яловите булки стават още в тъмно и пресяват брашно през ново сито, обърнато наопаки. А най-старата жена в дома нарежда: "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема." и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
В определени райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
"Сава" от старогръцки е „събота" (предвиждащ).
събота, 3 декември 2011 г.
5D кино отваря врати в Галерия Пловдив
В далечната 1890 г. англичанинът Уилям Фрийс-Грийн подава заявление за патентоване на процеса, позволяващ на човека да вижда образите на екрана в три измерения; Разцветът на 3D киното започва през 1952 г. с филма Бвана Девил - първият триизмерен филм, показван по кината. Първата от тях разчиташе на така наречените анаглифни образи. При тях картините, предназначени съответно за лявото и дясното око, се разпределят с помощта на очила, чиито стъкла са с два цветни филтъра. Най-често цветовете са червено и зелено. Така едното око вижда само картините, оцветени в червено, а другото око само картините, оцветени в зелено. От съвременна гледна точка, тази технология е крайно остаряла и несъвършена. Или, както казват нашите приятели американците, green and red - bad. Тоест, червено и зелено равно на лошо;
В средата на 20-и век в областта на 3D киното навлиза поляризацията. При нея двете стъкла на очилата, с които се гледа филмът, са поляризирани по различен начин. Излъчваната на екрана картина също е с различна поляризация и така отново всяко око вижда само този образ, който е предназначен за него. Разбира се, за да се получи илюзията за движение на образа, окото трябва да вижда поне 24 кадъра в секунда. Така, за да има достатъчно кадри и за двете очи, при тази технология кино машините прожектират по 48 кадъра в секунда - 24 за всяко око. На този принцип работеха и повечето системи за 3D кино до момента. Включително и въведената през 1986 г. система I-Max;
Разликата между 3D и 5D киното, е че зрителите „влизат” във филма с още две сетива – вибрации и миризми. За да се създане усещането за реално присъствие по време на излъчването на филма, седалките в киносалона започват да се движат и вибрират в определени моменти. Като по този начин създават различни усещания: за полет, за падане, за сблъсък, разтрисане.
Освен вибрациите, зрителите вече могат да усетят и характерни миризми в кинозалата, които са свързани с излъчваната сцена от лентата. В похдодящите моменти от филма се усещат пръскане с вода, вятър, ускорение и усещането, че потъваш в океана, заобиколен от мехурчета въздух.
Специалисти твърдят, че това кино се възприема с пълна чувствителност от хора, които имат проблеми със зрението /намалено зрение или невиждащи с едното око/. Ефектът се предизвиква от специалните очила, с които се гледа киното на бъдещето. Те са така конструирани, че дават възможност само едното око да възприема триизмерната визия.
Движенията и ефектите, които може да се усетят по време на кинопрожекция са:
Люлеене
Вибриране
Въздушна струя
Водни пръски
Силен вятър
Миризма
Изтласкване
Турбулентност
Абонамент за:
Публикации (Atom)